Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

В окръг Понтоток нямаше обществен защитник на щат. Обвиняемите, които не можеха да си позволят адвокат, подписваха декларация, че са социално слаби, и съдията им определяше местен адвокат, който да ги защитава.

И тъй като заможните хора рядко попадат в съда, повечето сериозни престъпления са свързани със социално слаби обвиняеми. Обикновено ги съдят за обири, наркотици и побой и тъй като повечето обвиняеми наистина са виновни, назначените от съда адвокати се занимават с разследването, разпитите и преговорите за намаляване на присъдата, оформят документите, приключват случая и прибират скромна такса за услугите си.

В действителност таксата е толкова скромна, че повечето адвокати предпочитат изобщо да не се занимават с такива случаи. Системата за определяне на защитници за социално слаби обвиняеми е изтъкана от несъвършенства. Съдиите често назначават адвокати, които нямат никакъв опит в наказателни дела. Те пък не разполагат със средства, за да си осигурят експерти и професионална помощ за процеса.

И така, когато в някой малък град на хоризонта се появи дело за предумишлено убийство, адвокатите се разбягват като пилци. Общественото внимание към случая гарантира, че защитникът ще бъде наблюдаван под лупа, докато се опитва да отстоява правата на някакъв бедняк, обвинен в ужасно престъпление. По делото ще има толкова много работа, че на кантората практически няма да остане време да се занимава с нищо друго. А таксата ще бъде нищожна в сравнение с работата, която трябва да се свърши. Да не забравяме и за обжалванията — те могат да продължат с години.

Най-големият страх на адвокатите е, че никой от тях няма да се съгласи да представлява обвиняемия и съдията просто ще назначи някого, без да го пита. Повечето съдебни зали гъмжат от адвокати по всяко време, но когато в тях влезе обвинен в предумишлено убийство, понесъл подписана декларация, че е социално слаб, правистите мистериозно се изпаряват — побягват презглава към канторите си, заключват се отвътре и изключват телефоните си.

Един от най-колоритните образи в съда в Ейда беше Барни Уорд — сляп адвокат, който се славеше с елегантното си облекло, тежката си съдба, невероятните истории и навика си да се оказва „замесен“ в повечето юридически клюки в града. Той винаги знаеше всички слухове от съдебната зала.

Барни беше изгубил зрението си като тийнейджър, след като някакъв опит в час по химия се беше объркал фатално. Той се отнесе към трагедията като към временно неудобство и завърши гимназия. След това се записа в Източния университет в Ейда, като майка му четеше на глас всички учебници. После замина за Норман и се записа да следва право в щатския университет на Оклахома, отново с помощта на майка си. Завърши и него, взе изпита си за адвокат, прибра се в Ейда и кандидатства за място в съда. Спечели и в продължение на няколко години работи като окръжен прокурор. В средата на 50-те години отвори частна кантора, насочи се към наказателното право и бързо си изгради репутация на ревностен защитник на клиентите си. Барни беше схватлив, подушваше слабостите в обвинението и имаше навика да тормози свидетелите, призовани от другата страна. Имаше безмилостна техника на кръстосан разпит и обожаваше да се кара с прокурорите.