Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Следващият свидетел на обвинението беше Томи Глоувър, редовен клиент в „Лампата“ и един от последните, които бяха видели Деби Картьр. Първоначалният му спомен беше, че тя е говорила с Глен Гор на паркинга и го е отблъснала, преди да потегли с колата си.

Но след четири години и седем месеца той вече си спомняше нещата малко по-различно. На предварителното заседание Глоувър свидетелства, че е видял как Гор разговаря с Деби, а после тя се качва в колата си и потегля.

Нищо повече, нищо по-малко.

След него свидетелства Чарли Картьр, който разказа как е открил дъщеря си сутринта на 8 декември 1982 г.

Агент Джери Питьрс, „специалист по местопрестьпления“, също беше призован на свидетелското място. Съвсем скоро се появи проблем. Барни усети нещо съмнително и започна настоятелно да разпитва Питьрс за противоречивите му оценки по отношение на отпечатъка от длан върху парчето гипсокартон. Твърдо мнение през март 1983 г., а после, изненадващо, точно обратното през май 1987 г. Какво беше накарало Питьрс да промени първоначалното си мнение, че отпечатъкът не принадлежи на Деби Картър, Рон Уилямсън или Денис Фриц? Дали не беше увереността, че в този вид оценката му изобщо не помагаше на обвинението?

Питьрс наистина призна, че за четири години не се е случило нищо, а после в началото на 1987-а Бил Питърсън му се е обадил по телефона и го е подтикнал да преосмисли първоначалното си заключение. След ексхумацията и повторното снемане на отпечатъци той изведнъж беше променил оценката си и беше написал доклад, в който потвърждаваше точно това, от което имаше нужда обвинението.

Грег Сондърс също се включи в атаката от страната на Денис Фриц и с негова помощ стана очевидно, че доказателствата са били манипулирани. Но това беше само предварително заседание, а не истинският процес, на който се изисква нещата да се доказват извън всякакво съмнение.

Питърс освен това свидетелства, че от двайсет и един пръстови отпечатъка, открити в апартамента и колата, деветнайсет принадлежат на самата Деби Картър, един на Майк Карпентър, един на Денис Смит, и нито един на Фриц или Уилямсън.

Звездата на обвинението беше невероятната Тери Холанд. Холанд беше прекарала времето от октомври 1984 до януари 1985 г. зад решетките на окръжния затвор на Понтоток, където излежаваше присъда за фалшифициране на чекове. По отношение на неразкритите убийства в щата Оклахома това беше един твърде продуктивен и забележителен престой от четири месеца.

Първо тя заяви, че е чула как Карл Фонтьнот си признава всичко за отвличането и убийството на Динайс Харауей. Холанд свидетелства в първото дело срещу Уорд и Фонтънот през септември 1985 г. и описа на съдебните заседатели всички ужасни подробности, с които детективите Смит и Роджърс бяха засипали Томи Уорд, докато той им разказваше за своя сън. След като свидетелства, Холанд получи по-лека присъда за фалшифицирането на чекове, въпреки че имаше две предишни престъпления. Уорд и Фонтънот бяха осъдени на смърт; Холанд напусна окръга.