Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Денис седеше мълчаливо до Грег Сондърс на масата на защитата, преглеждаше някакви документи и очакваше началото на заседанието. Рон седеше наблизо, все още с белезници и вериги на краката, и го гледаше толкова яростно, сякаш искаше да го уцуши. Изведнъж, без предупреждение, Рон скочи от стола си и започна да крещи на Фриц. Една маса полетя във въздуха и падна върху Линда, асистентката на Барни. Денис бързо скочи и отстъпи към свидетелската скамейка, докато пазачите усмирят Рон.

— Денис! Кучи сине! — викаше той. — Дай да се разберем веднъж завинаги!

Дрезгавият му глас гърмеше в съдебната зала. Някой блъсна Барни и той падна от стола си. Пазачите сграбчиха Рон, събориха го на земята и се опитаха да го усмирят. Той риташе и се мяташе толкова силно, че им създаваше сериозни проблеми. Денис, Грег Сондърс и останалите служители на съда бързо отстъпиха и невярващо се вторачиха в сбиването в средата на залата.

Пазачите, които до един бяха по-дребни от Рон, изгубиха няколко минути, за да го усмирят. Докато го влачеха навън, той не спираше да сипе ругатни и заплахи към Фриц.

Когато всичко се успокои, наредиха отново масите и столовете и присъстващите си поеха дълбоко дъх. Барни не можеше да види сбиването, но осъзнаваше, че е бил в самия му център. Той стана и заяви:

— Искам да се запише в протокола, че подавам молба за оттегляне от това дело. Момчето изобщо не иска да ми помогне. Ако той ми плащаше, отдавна щях да се откажа. Не мога да го представлявам, господин съдия, просто не мога. Не знам кой ще се заеме с това, но аз не мога. И ако… ако вие не ме освободите, ще видя какво мога да направя на по-висша инстанция. Няма да се примиря с подобно отношение. Просто съм твърде стар за тази работа. Не искам да имам нищо общо с него, при никакви обстоятелства. Нямам представа дали е виновен — и това няма нищо общо, — просто не мога повече. Следващия път като нищо ще се нахвърли върху мен, а ако стане така, той ще загази още повече, да не говорим колко ще загазя аз.

На което съдия Милър бързо отвърна:

— Молбата се отхвърля.

Анет и Рене страдаха ужасно, като гледаха как брат им се държи като луд и го извличат във вериги. Беше болен и имаше нужда от помощ, от дълъг престой в клиника с добри лекари, които можеха да му помогнат. Как щяха да го изправят пред съда, след като очевидно беше толкова зле?

От другата страна на пътеката в съдебната зала Пеги Стилуел също гледаше лудия и потръпваше при мисълта за насилието, което беше причинил на дъщеря й.

След няколко минути ред и спокойствие Милър нареди отново да въведат Уилямсън. Междувременно надзирателите бяха обяснили на Рон, че поведението му е недопустимо за съдебна зала и ще се отнесат много сурово с него, ако отново си позволи да избухне. Но той започна да ругае Денис Фриц в мига, в който го видя. Съдията го върна в затвора, изгони всички зрители от съдебната зала и изчака един час.