![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Не, не, не това — усмихна се Хари Рекс. — Става дума как са гласували.
Джейк замръзна и го загледа с любопитство. Хари Рекс беше неизчерпаем източник на клюки и слухове и страхотно се гордееше, че разпространява само истината — повечето пъти. Почти всичко научаваше първи. Легендата за Хари Рекс се роди преди двайсет години с първото му дело. Железопътната компания, която даде под съд за милиони, отказа да плати и цент и след тридневен процес съдебните заседатели се оттеглиха да вземат решение. Адвокатите на компанията ставаха все по-настойчиви, тъй като заседателите не се връщаха с бърза присъда в тяхна полза. Когато обсъжданията продължиха и на втория ден предложиха двайсет и пет хиляди на Хари Рекс, за да уредят нещата, той ги прати по дяволите. Неговият клиент бе готов да приеме парите. Прати и клиента си по дяволите. Часове по-късно изморените и изтощени заседатели се върнаха с присъда за сто и петдесет хилядарки. Хари Рекс навря адвокатите на железопътната компания в миша дупка, изля презрението си към своите клиенти и отиде в бара „Бест Уестърн“. Почерпи всички наред и цяла вечер обясняваше най-подробно как точно е измайсторил подслушвателно устройство в стаята на съдебните заседатели, за да следи докъде са стигнали. Това се разчу и Мърфи наистина намери жиците, които минаваха през тръбите на парното до стаята на заседателите. Щатската асоциация на юристите започна да души наоколо, но не откри нищо. Двайсет години след това съдиите продължаваха да нареждат на приставите да проверяват стаята, когато Хари Рекс има нещо общо с някое дело.
— Откъде разбра как са гласували? — попита подозрително Джейк.
— Имам си канали.
— Добре, а как са гласували?
— Дванайсет на шест. Един глас по-малко, и нямаше да има обвинение.
— Дванайсет на шест — повтори Джейк.
— Бъкли едва не пукнал. Един бял, казва се Кроуел, се намесил и убедил доста, хора да не съдят твоя човек.
— Ти познаваш ли тоя Кроуел?
— Преди две години се занимавах с развода му. Живееше в Джаксън, докато някакъв негър не изнасили първата му жена. Тя полудя и се разведоха. Жена му си преряза вените с кухненски нож. Тогава се премести в Клантън и се ожени за някаква мърла от селата. Изкараха заедно около година. Натикал Бъкли в миша дупка. Казал му да си седи на мястото и да си затваря устата. Ще ми се да бях там.
— Ти така говориш, сякаш си бил.
— Не съм. Но имам добри източници.
— Пак ли опаса помещението със жици?
— Не съм. Само слушах после. Това е добър знак, нали?
— Кое?
— Че са приели решението само с един глас. Шест от осемнайсет са гласували да го пуснат. Петима черни и Кроуел. Това е добър знак. Няколко чернокожи в състава, и получаваш твоето. Така ли е?
— Не е толкова лесно. Ако делото се гледа в този окръг, има голям шанс съдебните заседатели да бъдат само бели. Те преобладават тук и както ти е известно, са твърде консервативни. Освен този Кроуел — кой го знае той пък откъде изскочи.
— Точно това си е помислил и Бъкли. Да го беше видял само тоя пън. Сега си вири носа в съдебната зала, готов да раздава автографи заради огромната си телевизионна сензация снощи. Никой няма желание да говори за това, но той успява да го вмъкне във всеки разговор. Прилича на момченце, което моли да му обърнат внимание.
— Бъди по-снизходителен. Може би той ще бъде следващият ни губернатор.
— Ако не загуби делото „Хейли“. А той ще го загуби, Джейк. Ние ще си изберем едни хубави заседатели, дванайсет доброжелателни и честни граждани, И ще ги купим.
— Това не го бях чувал.
— Върши работа по всяко време.
Няколко минути след десет и половина Джейк влезе в кабинета на съдията, разположен зад съдебната зала, и хладно се ръкува с Бъкли, Мъсгроув и Ихавод. Те го очакваха. Нуз му направи знак да седне и се разположи зад бюрото.
— Джейк, само за няколко минути — погледна го той над огромния нос. — Искам да призова Карл Лий Хейли утре в девет. Нещо против?
— Не, нищо против.
— Първо ще призовем няколко души, а след това, в десет, ще започнем с кражбата с взлом. Съгласен ли си, Руфъс?
— Добре. Нека обсъдим сега датата на делото Хейли. Както знаете, следващата сесия на Районния съд започва от третия понеделник на август и съм сигурен, че и тогава дневният ред ще бъде претоварен. Поради естеството на делото и, честно казано, поради всеобщия интерес мисля, че ще бъде най-добре, ако процесът започне при първа възможност.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — вметна Бъкли.
— Джейк, колко време ти е необходимо да се подготвиш за делото?
— Шейсет дни.
— Шейсет дни! — повтори невярващо Бъкли. — Защо толкова дълго?