Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

В десет Джейк и Карла лежаха прегърнати на дивана в тъмното и чакаха новините. Чак накрая се появи и той, застанал на предните стъпала, заразвява листове и закрещя като уличен проповедник, а репортерът от четвърти канал обясни, че това е Руфъс Бъкли, областният прокурор, който ще води делото срещу Карл Лий Хейли, вече подведен под отговорност за убийство.

— Той е отвратителен — каза Карла. — Защо свиква пресконференция — за да обяви, че ще съдят някого?

— Той е прокурор. Ние, адвокатите, не обичаме пресата.

— Забелязах. Папката с вестникарски материали се пълни главоломно.

— Да не забравиш да направиш копия за мама.

— Ще й дадеш ли автограф?

— Само срещу заплащане. Виж, за тебе ще е безплатно.

— Ако загубиш, ще ти изпратя сметка за рязането и лепенето.

— Искам да ти припомня, скъпа, че още не съм губил дело за убийство. Резултатът е три на нула за мен.

Карла натисна дистанционното управление, синоптикът остана на екрана, но гласът му се загуби.

— Нали знаеш какво най-много мразя в твоите дела за убийство! — Тя изрита възглавниците от тънките си, загорели, почти съвършени крака.

— Кръвта, касапницата, ужасите.

— Не! — разпусна дългата до раменете коса и я остави да се разпилее по облегалката на дивата.

— Отнемането на живот, колкото и невзрачен да е той?

— Не! — Беше се облякла в една от старите, меки, памучни ризи на точки и започна да си играе с копчетата.

— Ужасяващата гледка на някой невинен, който го очаква газовата камера?

— Не! — каза тя и започна да разкопчава ризата. Синкавосивите лъчи от екрана проблясваха като светкавици в тъмната стая, а последният говорител се усмихваше и пожелаваше „лека нощ“.