Сенки в мрака
- Автор: Хауърд Линда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петя Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сенки в мрака». Краткое содержание книги:
— Участваше ли в женския клуб на колежа?
— Това се очакваше от мен.
Той се усмихна неохотно:
— Нещо не мога да си те представя там. Как се справяше с малките сноби?
— Добре. — Всъщност те се бяха държали дори много мило с нея. Точно те я бяха научили как да се облича, как да се гримира и да води светски разговори. Смяташе, че по-скоро я бяха приели като предизвикателство и план-програма, която трябва да бъде изпълнена.
Сервитьорката се приближи с три пълни чинии с вдигаща пара храна. Сложи двете пред Уеб и третата пред Роана.
— Обадете се, ако имате нужда от допълнително — рече тя и спокойно ги остави сами.
Уеб се отдаде на храната, мажейки палачинките с масло и сладко, ръсейки обилно сол и лют червен пипер върху яйцата, филията шунка заемаше половината чиния. Роана погледна огромното количество храна, после твърдото като стомана тяло на Уеб. Опита се да си представи колко физически труд биха изисквали толкова много калории и почувства по-силно уважение към него.
— Яж — изръмжа той.
Тя взе вилицата и го послуша. Някога едва ли би успяла, но след като се научи да контролира емоциите си, стомахът й вече не се бунтуваше така. Номерът бе да се храни бавно и на съвсем малки залъчета. Обикновено, докато всички останали изяждаха порциите си, тя едва успяваше да погълне половината от своята, но и това бе достатъчно.
И този път стана така. Когато Уеб се отпусна назад заситен, Роана остави вилицата си настрана. Той огледа чинията й продължително и съсредоточено, сякаш изчисляваше точно колко хапки бе погълнала, но за нейно облекчение реши да не я насилва.
След като се погрижи за закуската й, той я закара до бара. Колата под наем стоеше, изоставена на паркинга, самотна и не на място. На входната врата висеше накриво табелка „Затворено“. На дневна светлина сградата изглеждаше още по-разнебитена, отколкото й се бе сторила снощи.
Когато Уеб удари спирачките, около пикала се вдигнаха кълба прах. Роана изчака да се поразнесат, докато търсеше ключовете в чантата си.
— Благодаря за закуската — рече тя, отвори вратата и слезе — ще кажа на Лусинда, че може да те очаква.
Уеб слезе от пикала и я придружи до колата под наем, като застана точно до вратата, така че Роана да не може да я отвори.
— Относно миналата нощ… — започна той.
Изведнъж Роана се скова от ужас Боже, нямаше да може да го понесе. Пъхна ключа в ключалката и го превъртя, като се надяваше, че Уеб ще разбере намека й и ще се дръпне. Но това не подейства.
— Какво за нея? — успя безизразно да попита тя.
— Изобщо не трябваше да се случва.
Роана сведе глава. Това бе най-хубавото нещо, което някога й се бе случвало, а на него му се искаше да не е ставало.
— По дяволите, погледни ме в очите! — Точно както бе направил миналата вечер, той хвана с длан брадичката и повдигна главата й така, че да го гледа. Шапката бе смъкната над очите му, че да ги закрива, но въпреки това тя забеляза сериозното им изражение, както и суровата гънка на устните му. Много нежно той плъзна палец по устните й — Не че бях пиян, но бях пил доста. Ти беше девствена, не трябваше да поставям условие, за да се върна и съжалявам за онова, което ти причиних.
Роана се опъна като струна.
— Станалото е точно толкова твоя отговорност, колкото и моя.
— Не съвсем. Ти не знаеше точно в какво се забъркваш. От друга страна, аз съзнавах, че няма да ме отблъснеш.
Не можеше да избяга от непоколебимия, безмилостен поглед на зелените му очи. Положението бе същото, както миналата вечер, когато се бе съблякла гола пред него, само че сега той разголваше душата й. Долната й устна затрепери, но Роана бързо се овладя. Нямаше смисъл да отрича истината в думите му, тъй като действията й вече бяха доказали правотата им. Когато й бе дал възможност да спре, тя го бе помолила да продължи.
— Никога не е било тайна какво изпитвам към теб — рече най-после тя. — Положението винаги е било такова. Ти трябваше само да щракнеш с пръсти и аз щях да дотичам и да ти позволя да правиш с мен всичко, което пожелаеш. — Успя да извие устните си в усмивка. Не бе кой знае какво, но все пак по-добре така, отколкото да се разхълца — И все още не се е променило.
Опита се да проникне в отвлеченото изражение на лицето й. В очите им проблесна гневно раздразнение.
— Просто исках да разбереш, че връщането ми не зависеше от това дали си спала с мен. Не трябва да се превръщаш в проститутка, за да осигуриш на Лусинда всичко, което пожелае.
Този път не можа да овладее потреперването си. Отдръпна се от Уеб и му се усмихна отново с още по-напрегната усмивка.