Безсмъртие в смъртта

— Това беше фал — промърмори и скочи на крака.

— О, сега пък въвеждаш нови правила. Типична постъпка на ченге.

Двамата се приведоха и взеха да се дебнат. Рурк се опита да финтира, но тя успя да се вкопчи в него. В продължение на десет секунди борбата се водеше с променлив успех. Пръстите на Ив се хлъзгаха по мократа му от пот кожа. Рурк за малко щеше да я повали, но тя предвиди маневрата му и се приведе по-ниско. Сетне използва преимуществото си, гъвкаво се извърна и преметна Рурк през рамото си, след което възкликна:

— Сега сме един на един.

Той се изправи и отметна косата си.

— Добре, лейтенант. Обаче мисли му, ако реша да не се въздържам.

— Нима друг път си се въздържал?

Рурк замалко отново щеше да я повали, но секунда преди това Ив осъзна, че целта му е да отвлече вниманието й. Успя да се изплъзне, после двамата отново се вкопчиха един в друг. В този миг Ив използва най-сигурното си оръжие.

Пъхна ръка между краката му и леко стисна тестисите му. Рурк премигна от изненада и понечи да я целуне, но Ив го пусна и замахна.

Ударът го изпрати в другия край на тепиха. Всичко се разви толкова мълниеносно, че Рурк дори не успя да изругае. Тежко тупна на земята, след миг Ив допря коляно в чатала му и притисна плещите му към тепиха.

— Туш, приятелче. Губиш.

— Лесно е да победиш с непозволени средства.

— Трябва да се научиш да приемаш загубите с достойнство.

— Не мога да споря с теб, след като има опасност да ме кастрираш.

— Добре. Сега ще правя с теб каквото си поискам.

— Нима?

— Точно така. Нали съм победителка. — Наклони глава и се наведе да съблече тениската му. — Ако ми се подчиняваш, няма да ти причиня зло. О, не, миличък! — Когато той протегна ръце към нея, Ив го сграбчи за китките и отново го повали на тепиха. — Тук командвам аз. Не ме принуждавай да използвам белезници.

— Хм. Интересна заплаха. Защо не… — Той не можа да довърши, тъй като Ив жадно впи устни в неговите. Инстинктивно понечи да я докосне, да я притисне до себе си, ала осъзна, че любимата му иска нещо повече, нещо по-различно. Затова реши да не й се противопоставя.

— Ще правя с теб каквото си пожелая, сега си ми паднал. — Ив захапа устната му и той усети как по цялото му тяло преминава гореща тръпка.

Главата му се замая, задъха се, прошепна й: „Бъди нежна“ и дочу смеха й, в който се прокрадваше топлота.

— О, надявай се.

Ръцете й се вкопчиха в него, жадните й устни нетърпеливо потърсиха неговите. Безумната й страст сякаш бликаше от нея и проникваше в Рурк със странна, неизчерпаема енергия. Той реши да й угоди, като се престори на изцяло отдаден на властта й. Ала след няколко секунди загуби контрол над себе си.

Ив обсипа тялото му с целувки, като от време на време нежно го захапваше. Рурк усети как му прималя, когато тя го взе в устата си. С огромно усилие на волята се въздържа да не експлодира.

— Не ми прави номера! — Ив лекичко го ухапа по бедрото и постави ръка там, където досега бе устата й. — Искам да се изпразниш. — Засмука езика му и прошепна: — Сега!