Потъването на Япония
- Автор: Комацу Сакьо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елза Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потъването на Япония». Краткое содержание книги:
— Земетресение! — извика Ямадзаки и си погледна часовника. — Толкова силно досега не е било.
Вертикален трус! — помисли си той. Но ако първичната вълна, която обикновено е едва доловима, е с такава сила, значи епицентърът е някъде съвсем наблизо.
А сега ще последва още по-силен втори удар. Основният хоризонтален трус е след вертикалния, но не идва веднага. Нали скоростта на разпространение на напречните S-образни вълни е по-малка от скоростта на разпространение на Р-вълните, които предизвикват първите вертикални трусове. Разрушителната сила на хоризонталните трусове е далеч по-голяма, отколкото на вертикалните, обаче колкото е по-близо епицентърът, толкова е по-малък промеждутъкът между тях. Може би ще трябва да се възползуват от паузата, за да слязат долу.
Но нямаше време да се бяга. Някъде далече земята избоботи, сякаш едновременно бяха дали залп няколкостотин оръдия. Зданието затрепера и застена от ужасния трус. Ямадзаки се удари в стената, а след това падна на пода. В дланите му се забиха разпилелите се кабари. Той се опита да се изправи на колене, но не можа дори да се повдигне. Подът се люлееше с невъобразима скорост и го тласкаше от единия до другия край на стаята.
— Ямадзаки-сан! — разнесе се пълният с ужас глас на Ясукава.
— Под масата — извика Ямадзаки — скрий се под масата!
С грохот се строполи солидната библиотека. От пукнатините на тавана и от стената се посипаха парчета мазилка.
Ямадзаки, като се прикриваше както можеше, с труд изпълзя до една от масите. С безсъдържателен поглед гледаше как се пръскат стъклата в металните си рамки. Електричеството угасна, оловното небе ту пламваше с червени пламъци, ту загасваше, ту припламваше отново.
Хоризонталните трусове утихваха за момент, а след това се възобновяваха с нова бясна сила. Компютърът, който беше с еластичен шнур, прелетя през стаята и се удари в стената до Ямадзаки. Трусовете този път бяха чувствително по-силни. Сега пращеше и ехтеше цялото здание. От тавана се сипеха късове бетон. Ямадзаки почувствува, че подът се изправя. „Пропадаме — почти равнодушно си помисли той. — Ако рухне това седеметажно здание, в което сме на шестия етаж, никой не може да ни помогне. Заедно с късовете бетон и ние ще се изсипем на земята.“
„Дан…“ — блъскаха се и скърцаха рамките на прозорците. Ямадзаки гледаше как рамките се отделят от отверстията и политат навън.
„Това е смъртта… — хладно помисли той. Колко глупаво, колко нищожно ми мина животът.“
Грохотът постепенно започна да утихва.
— Ясукава… — с пресипнал глас повика Ямадзаки. — Жив ли си?
— Да… — разнесе се едва доловим глас. — Нещо ме удари по главата, но съм жив.
Отново, макар и бавно, стаята се заклати. Етажерката, която до този момент се държеше само на един гвоздей, изведнъж с грохот се строполи на пода.
— Какво ще правим? — попита Ясукава с изплашен и безпомощен като на дете глас. — Какво трябва да направим?
— Трябва да се махаме оттук — каза Ямадзаки. — Страхувам се, че може да има повторни трусове. Да се остава тук е опасно.
— Асансьорът навярно не работи, а стълбището в ред ли е?
— Не зная. По-добре ще е да слезем по пожарната стълба, ако вратата й е отворена.
— Стълбището е повредено — Ясукава повиши глас. — Паднал е таванът и една част от стъпалата.
— Пожарната стълба е натам — извика Ямадзаки.
Огнеупорната стоманена врата на пожарната стълба се беше изкривила и не можеше лесно да се отвори. Ямадзаки я удари с рамо. След втория удар вратата се отвори и той едва не излетя навън. Ясукава изпищя и го хвана за ръкава на сакото. В лицето го лъхна дим и жар. Гореше кафе — ресторантът на третия етаж в съседната сграда. От прозорците му излизаха огнени езици. Полумракът долу беше изпълнен с безпорядъчен тропот, стенания и викове. На гарата в Хараджюку, където релсите бяха изкривени и влакът бе излязъл от тях, наляво и надясно се мятаха хора. Виеха сирените на пожарната охрана. Отвсякъде започна да се издига черен дим.
— Бързо! — извика Ямадзаки и заслиза надолу по стоманената пожарна стълба. Под краката му гърмяха стъпалата, а над главата си чуваше стъпките на Ясукава.
Цялата сграда се бе наклонила, а заедно с нея и стълбата. Всяка неточна стъпка би довела до падане. Когато изнервени и нетърпеливи изминаха петия, четвъртия и третия етажи, небето и земята сякаш отново започнаха да ехтят.
— Внимавай! — със страшен глас извика Ясукава. — Пази се, Ямадзаки-сан!
Ямадзаки падна по гръб, силно удари бедрото си и се затъркаля надолу. За секунда спря на площадката, опита да се изправи, но не можа — стъпалата се клатеха и скърцаха като гигантска камбана. Той едва успя да се хване за перилото. Повторният трус беше толкова силен, че сякаш небето и земята с див вой се смесваха в един водовъртеж. Дървената къща, намираща се на няколко метра от тях, се срути като картонена.