Добре пазени тайни
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Райна Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Добре пазени тайни». Краткое содержание книги:
Но когато отново изпита желание да постави ръцете си върху нея, то не беше за това.
— Казаха ми, че сте тук.
— Не ви ли казаха, че трябва да се явя в съда след няколко минути и че съм прекалено зает, за да се срещам с когото и да било?
Алекс прекрачи прага на офиса и затвори вратата след себе си.
— Споменаха нещо такова.
— Как ви хрумна, че вие правите изключение?
— Помислих, че бихте искал да ми зададете няколко въпроса за мъжа, който беше убит.
— Всъщност вие не сте заподозряна. Просто сте била на неподходящо място в неподходящо време — нещо, което имате лошия навик да правите непрекъснато.
— Не мислите ли, че има връзка между мен и неговото убийство?
— Не, но явно вие мислите така — подпирайки крака си в ъгъла на бюрото и е ръце зад главата, той се облегна назад. — Нека да чуя.
— Мисля, че вече го знаете. Пейсти Хикъм е бил очевидец на убийството на Селина.
— Откъде знаете?
— Той ми го каза по телефона.
— Пейсти беше голям лъжец. Попитайте, когото искате.
— Повярвах му. Изглеждаше нервен и страшно уплашен. Уговорихме си среща в бар „Последен шанс“, но когато е видял, че ме следите, е офейкал.
— Това означава ли, че аз съм убиецът на Селина?
— Или сте този, който прикрива убиеца.
— Позволете ми да ви кажа какво куца във вашата хипотеза — Рийд свали крака си на пода. — Енгъс е уволнил Пейсти преди няколко дни. Той е искал да си отмъсти — нещо, за което трябваше да се досетите сама. Скалъпил е някаква лъжлива история, на която сте повярвала, защото все още не сте открила нищо конкретно за вашето разследване. Мислите, че има връзка между двамата убийци, така ли? Грешите. Помислете малко. Снощното убийство не прилича на убийството на Селина. Мъжът, който е убил Пейсти, го е сварил да чука жена му, докато той е работил в плантациите близо до Карлсбад. Имаме доказателства за това.
Това изглеждаше толкова правдоподобно, че Алекс не знаеше къде да се дене от смущение, когато я погледна.
— Не е ли възможно този човек да е бил свидетел на убийството на майка ми? Досега е мълчал от страх да не бъде наказан, или просто защото никой не е правил пълно разследване. Убили са го, за да не може да идентифицира убиеца. Ето в това вярвам аз.
— Защото така ви изнася, но само си губите времето, а и моето.
Рийд се опита да стане, но тя го спря:
— Това не е всичко.
Той се примири и седна отново.
Алекс извади един плик от чантата си и му го подаде.
— Това пристигна с пощата тази сутрин. Беше адресирано до мен в мотела.
Рийд хвърли бегъл поглед на писмото и й го върна обратно. Тя го погледна учудено.
— Не изглеждате много любопитен, шерифе.
— Четох го вече.
— Моля? Кога?
— Доколкото си спомням — онзи ден.
— И сте им разрешил да го изпратят?
— Защо не? То не е компрометиращо, нито незаконно. Сигурен съм, че дори началникът на пощата би се съгласил, че отговаря на всички изисквания. Адресирано е правилно, доколкото мога да преценя.
Алекс искаше да му удари плесница, за да заличи злорадата усмивка от лицето му. Желанието беше толкова силно, че й се наложи да стисне ръката си в юмрук, за да се въздържи да не го направи.
— Можете ли да четете между редовете? Хората, които са се подписали, всички… — тя спря, за да преброи подписите — тези четиринадесет души, заплашват да ме изгонят от града!
— Разбира се, че не, госпожице Гейдър — каза той с възможно най-невинен тон. — Вие сте се уплашила, защото намерихте Пейсти. Това писмо потвърждава факта, че Енгъс и Джуниър Минтън означават много за този град. Хиподрумът също. Можете по-бързо да привлечете вниманието на някого, ако го ударите в банковата сметка, отколкото с ритник в задника. Изложихте някои големи капиталовложения на опасност. Да не би да очаквате хората да стоят със скръстени ръце и да гледат как мечтите им отиват на вятъра заради вашата отмъстителност?
— Аз не си отмъщавам, а водя сериозно и дълго отлагано следствие, което не е било завършено справедливо.
— Пощадете ме.
— Областният прокурор в Травис разреши това разследване.
Очите му се спряха върху тялото й, докато произнесе провлачено:
— Срещу какво?
— Много добре. Съвсем професионално, шерифе. Когато свършите патроните, започвате да правите намеци за интимния ми живот.
С нервни, резки движения тя пъхна писмото обратно в чантата си и я затвори здраво.
— Не съм длъжна да ви давам обяснения. Разберете го добре — отвърна тя строго. — Аз няма да си тръгна, докато не стигна до някакъв резултат за убийството на майка ми.