Непознат в огледалото
- Автор: Шелдон Сидни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознат в огледалото». Краткое содержание книги:
Прекара нощта с Алън, а след няколко дни той се премести в нейния малък апартамент.
Алън Престън беше най-обикновения човек, който бе срещала. Караше я както дойде, винаги спокоен, ден за ден, без да го е грижа за утре. Когато Джил се опитваше да обсъди начина му на живот, той казваше:
— Помниш ли „Среща в Самара“? Ако е писано, ще стане. Съдбата ще те открие. Няма защо ти да я търсиш.
Алън оставаше да спи дълго след като Джил излизаше да търси работа. Вечер го заварваше седнал на стола да чете или да пие бира с приятели. Не носеше никакви пари в къщи.
— Ти си пълен шемет — каза й една приятелка. — Той спи в леглото ти, яде ти храната, пие ти пиенето. Разкарай го.
Но Джил не го направи.
За пръв път, Джил разбра Хариет, разбра всичките си приятелки, които отчаяно се държаха за мъже, които не обичат, дори мразят.
Това бе страхът да останеш сам.
Джил беше без работа. Коледа беше след няколко дни, тя бе останала с два-три долара, а трябваше да изпрати и коледен подарък на майка си. Алън реши проблема. Излезе рано една сутрин без да каже къде отива. Когато се върна, каза на Джил:
— Имаме работа.
— Каква работа?
— Актьорска, разбира се. Нали сме актьори?
Джил го погледна, изведнъж изпълнена с надежда.
— Сериозно ли говориш?
— Сериозно. Срещнах един приятел, режисьор. Утре започва да снима филм. Има роли и за двамата. По стотачка на глава, за един ден работа.
— Чудесно! — възкликна Джил. — Сто долара!
С тях можеше да купи на майка си някаква хубава английска вълна за зимно палто и пак щяха да й останат достатъчно за кожена чанта.
— Това е малко независимо студио. Снимат зад някакъв гараж.
Джил каза:
— Какво губим? Нали е роля.
Гаражът беше на юг от Лос Анджелис в зона, преминала за едно поколение от лукса на висшата класа, през невзрачността на средната, за да стигне накрая до бордеите.
На вратата ги посрещна нисък, мургав мъж, който се здрависа с Алън и каза:
— Браво, приятел. Това е.
Обърна се към Джил и подсвирна одобрително.
— Баш, както го каза, мой човек. Пълни окото.
Алън ги запозна:
— Джил, това е Питър Тералио. Джил Касъл.
— Здравейте! — каза Джил.
— Пит е режисьорът — обясни Алън.
— Режисьор, продуцент, главен мияч на бутилки. По малко от всичко. Влизайте.
Поведе ги през гаража към коридор, в който някога са живели слугите. Имаше две спални. Вратата на едната бе отворена. Когато наближиха, чуха гласове. Джил погледна през вратата и се спря. Не можеше да повярва на очите си. В средата на стаята четирима голи се въргаляха на леглото: негър, мексиканец и две момичета — бяло и черно. Операторът държеше прожектора, докато едното момиче правеше минет на мексиканеца. Момичето спря за момент, останало без дъх и каза:
— Хайде бе, хуй такъв, надървяй се.
На Джил и премаля. Обърна се да излезе през вратата, когато почувства, че краката й омекват. Алън я подхвана с ръка.
— Добре ли си?
Не можеше да отговори. Главата й изведнъж се разцепи, а стомахът и сякаш бе пълен с ножчета.
— Чакай тук — нареди Алън.
Върна се след минута с шишенце червени хапчета и бутилка водка. Изсипа две таблетки и ги даде на Джил.
— Това ще те оправи.
Джил сложи хапчетата в уста. Главата й се късаше.
— Прекарай ги с това — каза Алън.
Послуша го.
— Ето — Алън й даде още едно хапче. Изпи го с водка. — Трябва да полегнеш малко.
Заведе я в една празна спалня. Тя легна на леглото с много бавни движения. Хапчетата започваха да действат. Почувства се по-добре. Горчивата каша спря да се катери нагоре по гърлото й.
След петнайсет минути главоболието престана. Алън й даде друго хапче. Джил го глътна без да мисли. Изпи още една глътка водка. Бе цяло чудо, че болката изчезна. Алън се държеше странно, обикаляше леглото.
— Седни мирно — каза тя.
— Аз съм седнал.
Джил сметна, че е много забавно и се засмя. Смя се, докато сълзите започнаха да текат по лицето й.
— Какво… Какви бяха тези хапчета?
— За главоболието ти, скъпа.
Тералио надникна в стаята и подхвърли:
— Как сме? Забавляват ли се всички?
— Всички… Всички се забавляват — промърмори Джил.
Тералио погледна към Алън и кимна.
— Пет минути — каза и излезе.
Алън се наведе над Джил и започна да я гали по гърдите и бедрата. Вдигна полата и плъзна пръстите си между краката й. Беше страшно възбуждащо. Джил изведнъж поиска да влезе в нея.
— Виж, скъпа — каза той. — Не искам да правиш нищо лошо. Само се люби с мен. Този път, обаче, ни плащат за това. Двеста долара. Всичките са за теб.
Тя поклати глава. Стори й се, че мина цяла вечност между тези две движения.