Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Тя положи усилие да се овладее.
— Аз от всичко се отрекох заради спасението на Елфите — от миналото си, от свободата си, от приятелите си — от всичко. И не съжалявам за това. Направих го, защото моята баба пожела така. Направих го, защото Елфите са мой народ и, макар и дълго да не съм била сред него, аз му принадлежа. Аз съм една от вас, Първи министре! Уморена съм да давам обяснения. Нямам нищо, за което да отговарям нито пред вас, нито пред когото и да било. Или съм Кралицата, или не съм. Еленро вярваше, че съм. Това бе достатъчно за мен. Трябва да бъде достатъчно и за вас. Да сложим точка на този спор.
Тя погледна Първия министър в очите и дълго не отмести погледа си.
— Трябва да бъдем приятели и съмишленици, за да имаме някакъв шанс в борбата си срещу Федерацията и Шадуините. Трябва да съществува доверие между нас, а не подозрение. Не винаги ще бъде лесно, но трябва да положим усилие да се разбираме помежду си. Трябва да си съдействаме и да си вдъхваме кураж, а не да се подценяваме и иронизираме. В живота няма място за нищо друго. Дори и да не ни се иска, длъжни сме да приемем повелите на съдбата.
Тя си пое дълбоко дъх и огледа останалите.
— И аз, както Еленро на времето, моля за вашата подкрепа. Според мен, трябва да излезем срещу армията на Федерацията и да потърсим най-добрия изход. Струва ми се, че ще намерим и други, готови да ни помогнат Ако се укриваме, нищо няма да спечелим. Федерацията тъкмо на това разчита — да се разединим. Не трябва да им доставяме удоволствието да ни заварят уплашени и сами. Ние сме най-древния народ на земята и трябва да се държим достойно. Трябва да застанем начело на народите от другите, по-млади Раси. Трябва да бъдем тяхно упование.
Тя отправи поглед към тях.
— Кой е готов да застане зад мене?
Трис се изправи начаса. Тайгър Тай стана заедно с него, но беше явно притеснен. В този момент за нейна приятна изненада се изправи и Фруарен Лоурел, която бе мълчала досега.
Тя зачака. Четирима бяха станали, четирима оставаха на местата си. От четиримата изправени само трима бяха членове на Висшия съвет. Тайгър Тай бе само представител на своя народ. Ако нищо не се променеше, Рен нямаше да получи подкрепата, от която така се нуждаеше.
Тя спря погледа си на Итън Шарп, после протегна ръка към него — жест, който едновременно изразяваше помирение и предизвикателство. Той се обърна към нея изненадан, с питащи очи. Известно време се подвоуми в нерешителност, след което протегна ръка към нея и се изправи.
— Милейди, — обърна се той и й се поклони. — Какго казахте, ние трябва да бъдем единни.
Барсимон Оридио също се изправи.
— По-добре оперен петел, отколкото оскубано пиле — промърмори той, клатейки глава и погледна към Рен с блясък на възхита в застаряващите очи. — И баба ти щеше да ни посъветва така, милейди.
Джален Рул и Перек Урундел неохотно се изправиха, стрелкайки се безпомощно с очи. Те не бяха съгласни, но не се осмеляваха да застанат сами срещу Рен. Тя грациозно им кимна с глава. Беше постигнала нужното.
— Благодаря — каза тя тихо като стисна ръката на Итън Шарп. — Благодаря ви на всички. Нека помним през дните, които предстоят, онова, на което се обрекохме тази вечер. Нека помним, че истинската ни опора са вярата и упованието един в друг.
Тя се вгледа във всички лица около масата поотделно. Беше ги подчинила на своята воля, поне в този момент. Наистина беше тяхна кралица.
XIII
Около два дни Уокър Бо обмисляше плана си преди да направи поредния си опит да се измъкне от обсадения от Шадуините Паранор.
Може би и сега нямаше да предприеме нищо, но усети, че го обзема опасно състояние. Колкото повече обмисляше различни варианти да излезе на свобода, толкова повече му се струваше, че трябва да мисли още и още. Всеки вариант му изглеждаше несъвършен и колкото по-детайлно го обмисляше, толкова по-несъвършен му се струваше той. Не можеше да се спре на нищо и колкото повече мислеше, толкова повече започваше да се съмнява в себе си. Най-сетне разбра, че ако продължава така, съвсем ще престане да си вярва й ще стане неспособен да предприеме каквото и да било.
Плашеше се, че това е част от играта, която Шадуините играеха с него.
След първата си среща с Четиримата конника остана физически разбит, но не това го плашеше. Не можеше да се освободи от психическата травма, тя го изгаряше отвътре като треска. Уокър Бо винаги бе господар на своя живот, умееше да ръководи събитията и да отстранява неприятностите. Но това беше, когато живееше в тесните предели на Сенни дол, когато изпречващите се пред него опасности и проблеми не надхвърляха неговите общо взето големи възможности. Той разполагаше с магическа сила и интелигентност, съчетана с проницателност, както и редица други вродени и придобити способности. С всичко това далеч превъзхождаше своите противници.