Талисманите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #4
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Талисманите на Шанара». Краткое содержание книги:
Рен бе довела спора до момента, на който се надяваше. Целият Съвет бе втренчил поглед в нея и очакваше да чуе как ще разреши един въпрос, който на всички им се струваше нерешим.
Тя се опъна като струна.
— Бихме могли да им предложим нещо в замяна, Бар — тя се обърна към него с прякора му по такъв естествен и фамилиарен начин, както Еленро на времето. — Нещо, което им липсва. Обединение. Расите, обединени срещу техните врагове в името на една обща кауза. Това е шансът да бъдат унищожени Шадуините.
Итън Шарт само се поусмихна.
— Това са само думи, милейди. Каква е всъщност ползата от тях?
Тя го погледна в очите. Той беше най-сериозната й спънка в това начинание. Трябваше да го спечели на своя страна.
— Ще ти кажа каква е ползата, Итън. Ползата е, че за първи път от три столетия насам ние имаме шанс да спечелим битката — тя замълча, за да подчертае тези свои думи. — Помниш ли кое ме накара да тръгна да търся Елфите, Първи министре? Позволи ми да разкажа тази история.
И тя предаде случилото се от момента, когато бе отишла край Рога на Пъкъла, за да се срещне със Сянката на Аланон, до откриването на Мороуиндъл и Арборлон. Повтори онези поръки, които Аланон бе отправил към наследниците на рода Омсфорд. Досега не бе показвала Елфовите камъни на никого, освен на Трис, но сега ги постави на дланта си и ги вдигна високо, за да ги видят всички.
— Ето го моето наследство — посочи ги тя поотделно на всеки един. — Не съм го искала, нито съм предявявала претенции към него, а и неведнаж съм предпочитала да го нямаше. Само че съм дала дума на своята баба, че в името на Елфите ще опазя това наследство и ще удържа на думата си. Ще използвам магия в битка с магията. На Шадуините ще им се наложи да се съобразяват с мене, както и с останалите мои родственици, призовани от Сянката на Аланон — и най-вече с онзи, който беше предопределен да обладава Меча на Шанара и силата на Друидите. Доколкото зная, всички талисмани вече са възстановени — не само Елфовите камъни, но и всички онези магии, които представляват заплаха за Шадуиниге. Ако ги използваме всички заедно и ако успеем да обединим всички мъже и жени на независимите и Съпротивата, а защо не и Троловете от Северната земя, ще имаме шанс да спечелим тази борба.
Итън Шарт поклати глава.
— Това зависи от твърде много неща, милейди.
— Всичко в живота зависи от твърде много неща, Първи министре — апострофира го тя. — Нищо не ни гарантирано, нищо не е сигурно — особено в нашия случай. Но запомни едно. Шадуините водят началото си от нас, тяхната магия се дължи на нашата магия. Ние сме ги породили. Дали сме им живот чрез нашите погрешно насочени усилия да си върнем нещо, което е трябвало да принадлежи на миналото. Ние сме отговорни за тяхната поява, независимо дали този факт ви харесва или не. Еленро е знаела това, когато е решили, че трябва да се върнем в Четирите земи. Ние сме тук, Първи министре, за да възстановим нарушения ред на нещата. Тук сме, за да сложим край на онова, на което сме положили начало.
— И всичко това трябва да стане под ваше ръководство, така ли?
Той наблегна на всяка дума от своя въпрос, за да покаже, че той лично се съмнява в нейните качества и способности. Рен положи усилие, за да надмогне гнева, който се надигаше в нея.
— Аз съм Кралицата — изтъкна тя с много тих глас. Итън Шарт кимна.
— Но вие, милейди, сте твърде млада. Нямате особен опит в управлението. Логично е да очаквате някои съмнения от наша страна, тъй като ние сме управлявали по-продължително.
— Аз разчитам на вашата подкрепа, Първи министре.
— Да засвидетелстваш безусловна подкрепа на когото и да било е признак на глупост.
— Глупост е също да не признаваш, че и младостта може да бъде мъдра. Да се върнем на въпроса.
Обикновено невъзмутимото лице на Итън Шарт се изопна. Край масата се усети неловко раздвижване. Никой не се осмеляваше да погледне към него. И той беше сам в този спор, както и Рен.
— Аз не подлагам на съмнение вашите лични качества… — започна той.
— Точно това правите — рязко го прекъсна тя.
— Спомнете си, че аз лично не съм присъствал на вашето ръкополагане за Кралица и…
— Да спрем дотук! — Тя вече беше твърде разгневена и не се стараеше да го крие. — Точно така, Итън Шарт. Не присъствахте. Нямаше ви, когато Еленро Елеседил умираше. Не видя как загина Гавилан. Нито Бухъла. Нито пък Еоуен. Нямаше ви, за да видите как Гарт пожертва живота си, за да ни спаси в битката срещу Уистерона. Нямаше те теб, за да му помогнеш да умре, Първи министре. Направих го аз, за да не го оставя на проклятието да живее, превръщайки се в един от Шадуините.