Луната е наставница сурова

Не помня кой даде прозвището, ама сякаш бе Майк. Аз бях само един от почитателите на Шерлок Холмс, а компютърът наистина смяташе, че е Майкрофт, брат на Шерлок… Е, не мога да се закълна, че не беше вярно. Действителността е доста хлъзгаво понятие. Хлапетата не се наричаха така, имаха си свои банди със свои имена. Не ги товарехме с тайни, които да ги въвлекат в опасност. Сидрис оставяше на майките им да обяснят защо ги молят да изпълнят подобни поръчения, стига никога да не им казват истинската причина. Дечурлигата винаги са готови да направят нещо загадъчно и весело, погледнете колко от техните игри се състоят от взаимно надхитряне.

Салонът „Бон Тон“ беше средище на слухове и клюки, жените надушват новините по-бързо от „Дневен лунатик“. Насърчавах Уайо всяка вечер да ги съобщава на Майк, а не да отделя от приказките само каквото й се струва важно — нямаше как да знаем кое е същественото, преди машината да го свърже с милион други данни.

Организацията отначало растеше бавно, ала после ускори, защото непрекъснато се устроявахме с нови групи, пък и „Драгуните на мира“ бяха по-гадни от предишните телохранители. Щом броят ни нарасна, в движение превключихме към агитпром, черна пропаганда, открит отпор, провокации и саботажи. Фин Нилсен се зае с агитацията и пропагандата, когато бе по-просто, но и по-опасно. Сега продължаваше да подклажда прикриваща ни дейност в старата, тъпкана с шпиони съпротива и все пак по-голямата част от тези занимания и свързаните с тях подробности вече преминаваха в ръцете на Сидрис.

Трябваше да се разпространяват купища позиви и какво ли още не. Но в нейния салон никога не се застояваше подривна литература, нито вкъщи, нито в онази хотелска стая. С разпръскването се нагърбваха хлапета, твърде малки, за да са научили азбуката.

Освен това Сидрис по цял ден къдреше коси и така нататък. Тъкмо вече й идваше множко и една вечер излязох да се разходя по Главния път под ръка с нея. Там зърнах познато лице и фигура — кльощаво ниско момиче, съставено сякаш от ъгли, с червена като морков коса. Стори ми се на около двайсет, когато жените изведнъж се източват нагоре, преди да разцъфнат в меки извивки. Познавах създанието, ала не си спомнях откога и откъде. Казах:

— Кукличке, говори тихо. Загледай се в онова момиче отпред. С морковените коси, дето няма нищо изпъкващо по тялото.

Сидрис прецени внимателно малката.

— Мили, знаех си, че имаш странни наклонности, но тя още е като момче.

— Остави това. Коя е?

— Бог знае. Да я придърпам ли насам?

Внезапно си припомних, сякаш ми включиха видео. И ми се прииска Уайо да беше с нас — обаче аз и Уайо никога не се показвахме заедно пред хората. Тая червенокоса хърба бе на събранието, където убиха Дребосъка Мкрум. Седеше отпред на пода и слушаше сериозно с широко отворени очи, ръкопляскаше бясно. После я видях накрая, когато полетя, сви се на топка във въздуха и събори онзи жълтодрешковец, чиято челюст разбих миг по-късно.