Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
Кураж и късмет, решителност и воля за оцеляване, твърдост и преданост към справедлива и благородна кауза.
Ако му бяха дали правото да избира измежду тези неща, Саймън би предпочел късмета и волята за оцеляване. И черните кожени дрехи плюс мотора „Харли Дейвидсън“, разбира се. Защото тези два особено модни аксесоара бяха на едно от първите места в списъка на задължителните покупки, които възнамеряваше да направи веднага след като си върнеше парите.
А той имаше намерение да си ги върне съвсем скоро. Слънцето вече бе залязло, звездите заискриха по небесни свод и взе да захладнява. Сериозно да захладнява.
Саймън се загърна плътно с якето и продължи да пълзи на лакти, както правят командосите. От прозорците на къщата струеше светлина. Дворът изглеждаше пуст и безопасен. Макар че пилетата в курниците бяха неспокойни. Саймън подуши някаква миризма.
Точно беше стигнал до оградата. Вдигна глава и отново усети миризмата. Различаваше се ясно през обикновената воня на птичи тор. Особена миризма, непривична. Караше го да се чувства неспокоен. Правеше го нервен. Съвсем странна. Саймън подуши и поклати глава. Нямаше време за необикновени миризми. Предстоеше му работа.
Също като Реймънд и той нямаше план.
Но за разлика от Реймънд Саймън беше по-опитен, що се отнася до прибягването към хитрини или пък до способността да си плюе на петите.
Въпреки че още не го знаеше, скоро тези две негови качества щяха да бъдат подложени на жестоко изпитание.
Разстоянието през двора до къщата можеше да се пробяга за сравнително кратко време. Трябваше само бързо да се прехвърли през оградата и да внимава да не се спъне в някое ръждясало желязо, пластмасов чувал или разните други боклуци, с които беше пълно навсякъде. Саймън се изправи, поотупа прахта от дрехите си и се приготви за прехвърлянето.
Тъкмо посягаше да се хване за тела, когато до напрегнатия му слух достигнаха два звука. Отначало като че ли между тях нямаше връзка. Но бяха показателни.
Единият беше ръмжене, което сякаш идваше от гърлото на вълк, а другият беше тиктакане като това, което обикновено се свързва с часовници.
За жител на провинцията като Саймън и двата звука бяха познати. Първия би го разпознало дори някое гражданче. Куче пазач. Това беше лесно. Другият… Саймън се отдръпна от телената ограда. Телена мрежа, по която тече ток. Това вече не беше толкова просто. Трябва да си влизал в близко съприкосновение с подобни неща, за да знаеш колко е болезнено.
В интерес на истината нужно е да отбележим, че комбинацията от тези два звука по принцип не би трябвало да стресне Саймън. Например, ако кучешкото ръмжене идваше от другата страна на електрическата ограда, то би било съвсем приемливо. Ала електрическата ограда се издигаше пред Саймън, а кучешкото ръмжене се чуваше иззад гърба му.
— Грррррррр — прозвуча то.
Саймън бавно се обърна. От тъмното го гледаха две злобни жълти очи. Ръмженето, което първоначално беше сравнително тихо, сега премина в мецофорте.
Саймън се замисли върху положението, в което се намираше.
Спомни си, че веднъж беше прочел в ръководството по източни бойни изкуства на Лайза, че кучето пазач може лесно да бъде извадено от строя с един-единствен рязък удар по муцуната. Подчертаваше се, че бързината и точността са много важни фактори при такива опити. Като едно от възможните печални последствия от някой нескопосан удар се посочваше вероятността ръката да попадне право в зиналата паст на кучето.
Граф Данте, автор на днес вече легендарното ръководство, добавя: „Ако това се случи, ученикът трябва да бръкне дълбоко във вътрешността на кучето и да откъсне още туптящото му сърце с едно рязко движение нагоре.“ Това според графа „почти винаги дава на кучето да разбере, че не се шегувате“.
Злобните очи се приближиха. Злобното ръмжене стана още по-силно. А сърцето на Саймън заби по-бързо. Сви юмруци. Беше решен да се съпротивлява. Зае поза ала Брус Лий.
После обаче химическото вещество в мозъка му започна да действа и Саймън търти да бяга.
Втурна се покрай оградата, като правеше невероятни скокове, а звярът го следваше по петите. От звуците, които издаваше, можеше да се заключи, че беше голям. Вероятно питбул, а може би някой от онези японски убийци, които бяха големи като шотландски понита.
Докато тичаше, Саймън се запита ужасен дали човек може да надбяга такова куче.
Би било възможно, ако е трениран. Т.е. ако се упражнява редовно. Например спринтьор или рекордьор на бягане с препятствия. Рекордьорът на бягане с препятствия би могъл да надбяга такова куче, да прескочи оградата и да пита за още.