Господарката на езерото (том 1)

Командирът на ездачите, чернокос елф, седеше върху огромен като дракон червеникавокафяв жребец, покрит, както и всички коне от отряда, с чул с вшита драконова кожа, носеше на главата си същия демоничен рогат букранион26. Както и при останалите елфи от отряда, под пурпурното си наметало чернокосият имаше ризница, изработена от плочки с невероятно малък диаметър, благодарение на което беше плътно прилепнала към тялото, като вълнена плетка.

— Авалак’х — поздрави той.

— Ередин.

— Длъжник си ми за услугата. Ще се разплатиш, когато поискам.

— Ще се разплатя, когато поискаш.

Чернокосият слезе от коня си. И Авалак’х слезе, нареждайки с жест на Цири да направи същото. Качиха се на близкия хълм, осеян с бели камъни със странна форма, обрасли с чашкодрян и дребни миртови храсти.

Цири наблюдаваше елфите. Те бяха еднакви на ръст, тоест много високи. Но лицето на Авалак’х беше с меки черти, докато това на чернокосия наподобяваше хищна птица. „Светъл и черен — помисли си Цири. — Добро и зло. Светлина и мрак…“

— Zireael, позволи ми да ти представя Ередин Бреак Глас.

— Много ми е приятно — поклони се елфът. В отговор Цири също се поклони — не особено грациозно.

— Откъде узна, че ни заплашва опасност? — попита Авалак’х.

— Изобщо не знаех. — Елфът разглеждаше внимателно Цири. — Патрулираме в равнината. Разчу се, че еднорозите са станали неспокойни. Не се знае защо. Тоест, сега вече е ясно. Заради нея.

Авалак’х не потвърди, но и не отрече. Цири посрещна с надменност погледа на чернокосия елф. Няколко мига двамата се изучаваха, но никой от тях не искаше да сведе очи пръв.

— Значи това е Старата кръв — отбеляза елфът. — Aen Hen Ichaer. Наследницата на Шиадал и Лара Дорен? Нещо не ми се вярва. Най-обикновена малка Dh’oine. Човешка самка.

Авалак’х премълча. Лицето му беше неподвижно и равнодушно.

— Да предположим, че не си се объркал — продължи чернокосият. — Да приемем, че е вярно това, което се говори за теб — че никога не грешиш. И че дълбоко вътре в това същество се крие генът на Лара. И наистина, при внимателно вглеждане могат да се забележат определени признаци, свидетелстващи за родословието на това хлапе. В очите й има нещо, напомнящо за Лара Дорен. Не е ли вярно, Авалак’х? Кой, ако не ти, си способен да оцениш това най-добре?

Авалак’х и сега не отговори. Но Цири забеляза върху бледото му лице признаци на изчервяване. Изненада се. И се замисли.

— Накратко казано — изкриви устни чернокосият, — в тази малка Dh’oine има нещо ценно, нещо прекрасно. Забелязвам го. И имам усещането, че съм видял къс злато в купчина тор.