Господарката на езерото (том 1)

— Мислех — каза той след малко, — че приятелите ти са по-важни за теб. Йенефер. Гералт.

— Ти знаеш за това? — възкликна тя изумено. — Ами да. Вярно. Нали си Просветен! Затова сигурно знаеш, че мисля именно за тях. Там, в моя свят, те са в опасност точно сега, в този момент. А вие искате да ме държите тук… Поне девет месеца. Сам виждаш, че нямам избор. Разбирам, че ви трябва дете, тази Стара кръв… Но не мога. Просто не мога.

— Както казах, изборът си е твой. Но трябва да знаеш нещо, което би било несправедливо да крия от теб. Оттук е невъзможно да се избяга, Лястовичке. Ако се откажеш да ни сътрудничиш, ще останеш тук завинаги и вече никога няма да видиш твоя свят.

— Това е отвратителен шантаж!

— А ако се съгласиш на това, за което те молим — продължи той, без да обръща внимание на вика й, — ще ти докажем, че времето няма значение.

— Не разбирам.

— Времето тук тече по различен начин от там. Ако ни направиш услуга, ще ти се отблагодарим. Ще направим така, че да си върнеш времето, загубено тук, сред нас. Сред Народа на Елшите.

Тя мълчеше, вторачена в черната грива на Келпи. „Трябва да печеля време — помисли си. — Както казваше Весемир в Каер Морхен: «Ако се готвят да те обесят, поискай чаша вода. Никога не се знае какво може да стане, докато ти я донесат».“

Една от елфките изведнъж изкрещя и подсвирна.

Конят на Авалак’х зацвили и удари с копита в земята. Елфът го овладя и извика нещо на елфките. Цири видя как една от тях извади лъка си от окачения за седлото кожен калъф, надигна се в седлото и заслони очите си с ръка.

— Запази спокойствие — изрече рязко Авалак’х.

Цири си пое дъх.

На някакви си двеста крачки от тях през калуновите храсталаци в галоп се носеха еднорози. Цяло стадо, поне трийсет на брой.

Цири вече беше виждала еднорози тук, предимно на разсъмване; те понякога се приближаваха до езерото при кулата. Но никога не й позволяваха да се приближи към тях. Изчезваха като духове.

Начело на стадото беше огромен жребец със странна червеникава окраска. Той изведнъж се спря, изцвили пронизително и се изправи на два крака. По абсолютно невъзможен за който и да е кон начин той затанцува на задните си крака, размахвайки предните.

Цири със смайване забеляза, че Авалак’х и трите елфки напяват в хор някаква странна, монотонна мелодия.

Коя си ти?

Тя тръсна глава.

Коя си ти? — прозвуча отново въпросът в съзнанието й и се заби в слепоочията й. Напевът на елфите внезапно се повиши с един тон. Червеникавият еднорог изцвили, стадото му отговори по същия начин. Когато си тръгнаха, земята се разтрепери.

Песента на Авалак’х и елфите се прекъсна. Цири видя как Просветеният крадешком бърше потта от челото си. Елфът я погледна с крайчеца на окото си и разбра, че е видяла какво е направил.

— Не всичко тук е толкова хубаво, колкото изглежда — каза той сухо. — Не всичко.