Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
А после, след като Моисей изказал опасението си, че само на думите му няма да повярват нито евреите, нито пък още повече фараонът, бог веднага, без да излезе от мястото си, го сподобил с дара да твори „чудеса“. Тоягата, която зетят на Иотор държал в ръка, се превърнала в змия и после пак станала жезъл. Бог казал още: „Тури си ръката в пазухата си“. Моисей се подчинил, но когато извадил ръката си, оказало се, че тя е побеляла от проказа като сняг. След това той още един път по божия заповед поставил ръката си в пазвата и веднага я извадил съвършено здрава. Бог научил Моисей също така да превръща водата в кръв и кръвта във вода.
Моисей се колебаел: той казал на бог, че неговото заекване ще му попречи да бъде добър оратор и да въодушевява народа. На бога му докипяло, но не излекувал пелтеченето на Моисей, което щяло да бъде най-добре, а му дал за помощник Аарон, неговия брат. Ще забележим мимоходом, че Аарон, без да се крие, живеел в Египет и е съвършено неизвестно по какъв начин майката е спасила този си син.
В резултат на преговорите с видението Моисей се сбогувал с тъста си и заминал, вземайки жена си и децата си. „По пътя, когато Моисей беше на нощувка, случи се, че го срещна господ и искаше да го умъртви. Тогава Сепфора взе остър камък, обряза крайната плът на сина си и като я хвърли при нозете Моисееви, рече: ти си ми кръвен жених“ (Изход, гл. 4, ст. 24–25).
Това обезоръжило бог и Моисей можал да продължи пътя си.
Глава шестнадесета
Благочестивата история за десетте напасти египетски
Изглежда, предупреден вече от бога, Аарон излязъл да посрещне Моисей, узнал от него подробности по възложената им мисия, след което и двамата отишли при фараона. Царят обаче не обърнал никакво внимание на речите на братята; напротив, гоненията на евреите се усилили.
По-нататък книгата „Изход“ разказва как Аарон, отивайки отново при фараона, по съвета на бога, хвърлил жезъла си на земята. Жезълът се превърнал в змия. Обаче египетските жреци, които били свикани по този повод, също нахвърляли жезлите си по земята и техните жезли също се превърнали на змии. Но змията на Аарон погълнала змиите на придворните магьосници. Това чудо никак не разположило фараона да даде свобода на евреите.
На следния ден с удар на жезъла си Аарон превърнал водите на Нил в кръв „пред очите на фараона“. Библията добавя, че придворните влъхви съумели да направят същото. Рибата измряла, египтяните почнали да копаят кладенци покрай Нил, за да намерят вода за пиене, но безуспешно. „Свещеният“ автор забравя да обясни как са си доставяли вода евреите.
После станало нашествие на жаби, но придворните магьосници, очевидно от суетност, направили и този фокус. Жабите покрили египетската земя. Подир жабите последвали мушици. От тях бил покрит целият Египет. След това страната пъкала от песи мухи. Придворните влъхви вече не съумели да повторят „чудесата“ с мушиците и песите мухи. И все пак сърцето на фараона било твърдо като камък и той не освобождавал евреите (Изход, гл. 8).
Петата напаст била внезапният поголовен мор на конете, магаретата, камилите, воловете и овците на египтяните. Но и това не действувало на фараона. Шеста напаст: Моисей и Аарон разсипали малко пепел пред фараона и веднага всички египтяни били покрити с язви. Седма напаст: урагани и град от огън унищожили всички посеви и цялата растителност по цялата египетска земя, с изключение на провинцията Гесем, където живеели евреите. След всяка напаст фараонът се съгласявал да освободи евреите, но след това вземал думата си обратно (Изход, гл. 9).
Осма напаст: облаци скакалци доизяли онова, което останало след градушката (трудно е обаче да си представим какво е останало). Разкаяние на фараона — и вятърът отнася скакалците в Червено море. Фараонът още един път нарушава думата си и отново не освобождава евреите. Девета напаст: Египет е потънал в тъмнина, толкова гъста, че можело да се напипа с ръка. Фараонът решава да освободи Моисей и съплеменниците му, но иска да задържи в своя полза техните стада, които съвсем не били пострадали от целия поток бедствия (Изход, гл. 10).
За да се прекрати това протакане, бог изпратил ангели изтребители със заповед да избият всички египетски първородни. Но за да се избягнат възможни грешки (според разписанието избиването трябвало да стане през нощта), във всеки еврейски дом яли агне и на вратите на жилищата си евреите направили белези с неговата кръв. Така уж бил установен еврейският празник пасха. Трябва да се предполага, че ангелите, които са преминавали в полунощ по египетските градове, вероятно са имали саби за избиване на първородните и фенери за обследване на вратите. Не ние, а самата Библия така реално рисува ангелите. Колко ли се е смял прекрасният „гълъб“, диктувайки тези глупости!