Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И ето „около среднощ Господ порази всички първородни в египетската земя, от първородния син на фараона, който седеше на престола си, до първородния син на пленника, който беше в тъмница, и всичко първородно у добитъка. И стана фараон през нощта, той и всичките му служители и цял Египет; и дигна се голям писък по (цялата земя на) Египет, защото не остана къща, дето да нямаше мъртвец“ (Изход, гл. 12, ст. 29–30).
Фараонът изпратил да извикат Моисей и Аарон и почнал да ги моли по-скоро да излязат от Египет с цялото си племе.
„И синовете израилеви сториха според Моисеевата дума и поискаха от египтяни сребърни и златни вещи и дрехи. А господ показа милост към народа (си) пред очите на египтяни: и те му даваха, тъй че той оплени египтяни“ (Изход, гл. 12, ст., 35–36).
По-нататък „Изход“ разказва, че еврейските семейства, всички продължаващи от времето на Иаков да живеят в Гесем, се събрали преди заминаването в Раамсес. Оттук тръгнали на юг в Сокхот. Били около 600 000 само мъже, „освен децата“. Значителна тълпа „разноплеменни люде“ се присъединила към тях. Имали много и различен добитък. Моисей не забравил да вземе и костите на Йосиф.
После евреите се добрали до Ваал-Цефон (Суец), където спрели до морето. Мястото, посочено от Библията, е северният край на Суецкия залив. Ако е трябвало евреите да преминат някаква вода, това е можело да бъде само водата на фараоновия канал, който в онези времена съединявал Нил със „страната на горчивите езера“.
Когато Моисей и неговите съплеменници тръгнали на път, фараонът, който притежавал наистина библейски, много неустойчив ум, съжалил още един път, че се лишил от такива прекрасни поданици, които му създали толкова нещастия. „(Фараон) впрегна колесницата си и взе със себе народа си; и взе шестстотин отбор колесници и всички египетски колесници, и началниците над всички тях… И впуснаха се след тях египтяни, и всички коне с колесниците на фараона, и конниците, и цялата му войска, и ги застигнаха, както бяха разположени край морето, при Пи-хахирот пред Ваал-Цефон“ (Изход, гл. 14, ст. 6, 7, 9).
Пита се, откъде са се взели тази конница и всичките тези колесници, след като петата напаст изтребила поголовно всички без изключение коне, магарета, камили и волове в Египет? Продължавайки да фантазира, Библията съобщава, че Моисей бързо превел евреите през морето като по сухо: с просто махване на жезъла той разделил водата.
В своята библейска простота фараонът помислил, че този път е добър и за него. Стъпил на „дъното на морето“ с цялата си армия, но не му потръгнало! Моисей ударил още един път с жезъла, и то точно в минутата, когато всички египтяни били на средата на морето. „И водата се повърна и покри колесниците и конниците на всичката фараонова войска, които бяха влезли подире им в морето, не остана ни един от тях“ (Изход, гл. 14, ст. 28).
"… господ порази всички първородни в египетската земя" (Изход, гл. 12, ст. 29).
Ще отбележим, че фараонът тръгнал да гони евреите не да ги изтреби, а с намерение да ги върне обратно. Евреите наброявали 600 000 здрави и въоръжени хора, а всичко, ако се смятат старците, жените, сестрите, децата, а още и присъединилите се към тях разноплеменни, вероятно са били не по-малко от 3 000 000 души. За да се вземе в плен такава маса народ, е нужна още по-многобройна армия. Трябва да се мисли, че фараонът е водил огромна армия. Наистина бог изтребил вече по един първороден от всяко семейство, но и по-младите са могли да носят оръжие. Както казва Библията, народните маси последвали своя цар. Да не забравяме, че преди заминаването си евреите ограбили египтяните: едва ли някой от окрадените се е поколебал да се спусне подир крадците. Трябва да се смята, че милиони египтяни са потънали заедно със своя фараон.
Но нито един египетски автор никъде ни с една дума не споменава за това ужасно бедствие, както и нито за една от десетте напасти, поразили египетското царство. Някои богослови се опитват да се позоват на националното честолюбие. Да кажем, че е така! Е, а другите народи в света? Как е могло да се случи и те никога нищо да не са чували за тези ужасни събития? А нали този гигантски потоп е разкрепостил изведнъж 115 царе, които плащали данък на фараона Аменхотеп! Дори Херодот, когото наричат „баща на историята“ и който привежда толкова сведения от живота на прекрасно изучения от него Египет, нито дума не е отронил за трагичната гибел на огромната египетска армия.