Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Без да се смущава от явната безсмисленост на „чудесния изход“, Библията съобщава, че потомците на Иаков едва не спукали коремите си от радост и смях. Мариам, сестрата на Моисей и Аарон, взела тимпан и запяла. След нея всички жени затанцували от радост. Глава петнадесета също съобщава, че Моисей веднага, през време на похода, съчинил песен в чест на бога, която целият израил пеел.
Да не забравяме, че певците и танцьорите на израил представлявали една обща група от около 3 000 000 души. Думите и мелодията били разучени за един миг. На човек му се прищява да би могъл да чуе този концерт. Дявол да го вземе! Колко знаменито е било това!
Глава седемнадесета
Четиридесетгодишното странствуване на евреите в пустинята по повеление божие
И ето евреите странствуват по онази част на Аравия, която е покрита с камъни и чакъл. Цел на пътешествието е Ханаан, все онзи същият стар Ханаан, който привличал още първите патриарси. Защо най-после да не заживеят уседнало поне сега, когато са се събрали като голямо семейство? Позовавайки се на бога, Моисей ги уверил, че тази земя се отличавала с необикновено плодородие57. Трудно било само да се намери тази страна, защото нямало пътища, а компасът още не бил изобретен. За щастие небесен облак застанал начело на еврейския народ и ги водил денем и нощем: денем той бил стълб от черен дим, а нощем — огнен стълб. „Свещеното писание“ казва, че в тези „стълбове“ се криел сам бог. Този начин на водене по пустинята имал, разбира се, много преимущества, но влачел подире си също и неудобства. Действително на евреите много често може би се е искало да си поотдъхнат, но не: облакът се отдалечавал. Какво да се прави? Да загубят ли такъв ценен водач? Та облака не можеш удържа с ръце. И хайде, моля, крачете неспирно!
Старият шегаджия бог си намерил още едно нелошо развлечение. Ето какво измислил. За да премине от Суец в Иерихон, божественият водач трябвало да се насочи на север, към бреговете на Средиземно море. Но наместо да тръгне на север, бог повел евреите по южната страна на Синайския полуостров, също както ако трябва да се изпрати човек от Москва в Архангелск, вземат, та го качат на влака Москва-Харков.
Но трябва да бъдем справедливи: макар бог и да удължил невероятно много пътя на своя избран народ, затова пък му създал някои и други развлечения по пътя. Така, от Ваал-Цефон той превел евреите в западната част на пустинята Сур, където те бродили три дни, без да намерят капка вода. В едно място, наречено Мера, те били приятно смаяни от ромона на обилен поток. Хукнали да пият, но, уви! Водата се оказала горчива.
„И заропта народът против Моисея и думаше: Какво ще пием? (Моисей) викна към господа и господ му показа дърво, и той го хвърли във водата, и водата стана сладка. Там бог даде на народа наредби и закон и там го тури на изпитание.
И каза: ако слушаш добре гласа на господа, твоя бог, и правиш, каквото е угодно, пред очите му, и се вслушваш в заповедите му, и пазиш всичките му наредби, няма да ти напратя ни една от болестите, които напратих на египтяните; защото аз съм господ (бог твой), целител твой.
След това дойдоха в Елим; там имаше дванайсет извора вода и седемдесет финикови дървета; и там се разположиха на стан до водите“ (Изход, гл. 15, ст. 24–27).
За да приютят „неголямата“ група народ, сред които имало само 600 000 въоръжени възрастни мъже, тези седемдесет финикови палми трябва да са отстояли доста далеч една от друга и да са имали неимоверно богата шума. Така понякога се оголва поразителното самохвалство на „свещените“ автори, които не се стесняват от никакви преувеличения.
Като напуснали Елим, евреите продължили пътя към юг, докато се добрали до пустинята Син, която се намира на южния склон на хълмовете по брега на Суецкия залив. Това придвижване на юг ги довело до Синайския планински масив. Природата там е много величествена, но съвършено дива.
Продоволствените запаси, които успели да вземат, отдавна се изчерпали, а в тази възмутителна пустиня вероятно нямало ни едно ханче, ни една пивница. Нашите три милиона емигранти възроптали: „И заропта цялото общество израилеви синове срещу Моисея и Аарона в пустинята, и рекоха им израилевите синове: О, да бяхме измрели от ръката господня в египетската земя, когато седяхме при котлите с месо, когато ядяхме хляб до насита! Защото вие ни доведохте в тая пустиня, за да уморите от глад цялото това множество“ (Изход, гл. 16, ст. 2–3).
57
Бог дори уверявал Моисей, че в Ханаан — в „земята обетована“ — „тече мед и мляко!“ (Изход, гл. 3, ст. 8).