Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Струваше му се, че седи тук от часове, но вероятно беше минал само един. След като си взе душ, за да отмие кръвта на Леш от себе си, се настани в стаята си в очакване на предстоящото.
По някаква причина се сети за единственото хубаво нещо, сторено някога от родителите му за него. Беше се случило преди три години. Убеждаваше ги с месеци да го пуснат при братовчед му Сакс в Кънектикът. Сакстън беше преминал преобразяването си и беше малко необуздан, така че естествено това го правеше герой в очите на Куин. И естествено, родителите му не одобряваха Сакс, нито пък семейството му, защото не се влияеше от социалните ограничения, които глимерата сама си налагаше.
Куин беше умолявал и настоявал, без да постигне абсолютно нищо с усилията си, и изведнъж, най-неочаквано, баща му го уведоми, че ще стане на неговото и може да замине на юг за уикенда.
Радост. Абсолютна радост. Опакова багажа си три дни по-рано и когато се качи в колата по мръкнало и тя прекоси границата на Кънектикът, се почувства като господар на света.
Да, беше мило от страна на родителите му.
Разбира се, после бе научил причината за разрешението им.
Преживяването със Сакс не се беше оказало особено приятно. Беше пил на екс с братовчед си в събота през деня и се бе почувствал ужасно зле от смъртоносната комбинация между «Йегермайстер» и шотове с водка, така че родителите на Сакс настояха незабавно да се прибере вкъщи, за да дойде на себе си.
Един от догените им беше натоварен да се погрижи за позорното му завръщане и което бе още по-лошо, налагаше му се да моли да спират, за да повръща. Достойнството му беше пощадено единствено благодарение на съгласието на родителите на Сакс да не казват на неговите, при условие че той сам признаеше всичко, когато бъдеше стоварен пред входната врата. Явно те също не искаха да се разправят с майка му и баща му.
Когато догенът паркира пред къщата, Куин вече беше решил да каже, че се е почувствал зле, което беше истина, и е помолил да бъде докаран у дома, което не беше истина и никога нямаше да бъде.
Само че нещата не се подредиха точно така.
Всички лампи в къщата светеха и звучеше музика, идваща от шатра, опъната в задния двор. На всеки прозорец имаше запалени свещи, във всяка стая се движеха гости.
— Добре, че успяхте да пристигнете навреме — каза догенът зад волана с присъщия за прислугата бодър тон. — Би било жалко да пропуснете това.
Куин слезе от колата с багажа си в ръка и дори не забеляза кога шофьорът е потеглил.
Разбира се, помисли си той. Баща му се оттегляше от поста лийдайър на глимерата след забележителна служба като ръководител на Съвета на принцепсите. С това празненство честваха труда му и преминаването на поста в ръцете на бащата на Леш.
Това беше причината за суетнята на прислугата през последните няколко седмици. Той беше решил, че майка му е обхваната от поредния си пристъп за основно чистене, но не. Цялото това лъскане и полиране на къщата се бе оказало подготовка за тази вечер.
Куин се запъти към задния двор, като се движеше в сенките, хвърляни от живия плет, и тътреше раницата си по земята. Шатрата беше прекрасна. Полилеите хвърляха блещукащо отражение върху красиво декорираните с цветя и свещи маси. Сатенени панделки бяха привързани към всички столове, а по алеите между групите от места за сядане бяха постлани персийски пътеки. Както можеше да се предположи, всичко бе решено в тюркоазно и жълто — фамилните цветове на родителите му.
Загледа се в лицата на празнуващите и разпозна всеки от тях. Целият му род беше тук, както и видните семейства от глимерата. Всички гости бяха облечени официално, жените — в дълги рокли, а мъжете — в смокинги. По-младите се стрелкаха със закачливи погледи, а по-възрастните седяха отстрани и се усмихваха.
Той стоеше в мрака и се чувстваше като част от вещите в къщата, които не бяха харесвани и затова бяха прибрани, преди да са пристигнали гостите. Още един безполезен и грозен предмет, затворен в скрина, та никой да не го види. И не за първи път му се прииска да притисне с пръсти очните си ябълки и да унищожи онова, което беше съсипало него.
Изведнъж живата музика замлъкна и баща му пристъпи към микрофона, поставен в предната част на покрития с паркет дансинг. Всички гости се скупчиха наоколо, а майката на Куин, брат му и сестра му се доближиха, за да застанат зад баща му. Сиянието по лицата на четиримата нямаше нищо общо с блещукащите светлини.