Пиратът (С черен лъв на мачтата)
- Автор: Родев Цончо
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пиратът (С черен лъв на мачтата)». Краткое содержание книги:
— Май стана горещичко… — несмело подхвърли ди Буенафортуна.
— А, напротив. Времето е прекрасно като за пролет по тези ширини — възрази българинът и продължи с веселия, но празен разговор. Постепенно гостът все по-трудно отговаряше: сварѐн като пиле в бронята си, нему бе пресъхнала устата, та за да пророни дума, трябваше да я наквасва с по глътка от стакана. И толкова зачести това наквасване, че хората на Кривич два пъти му доливаха, докато домакинът все още едва бе презполовил своето вино.
— Сгорещих се — изпъшка по едно време каталанът. — Като че ще е добре да махна поне шлема…
— Постъпѝ, както ще ти е по-удобно — помръдна дясното си рамо господарят на острова. Но добави: — И все пак жалко — толкова си представителен в тези блестящи доспехи, бароне…
Въпреки подмятането Анхел ди Буенафортуна с облекчение свали шлема си. Видя се само, че има твърда и права коса с цвят на гарваново крило, ала претенциозната прическа тъй и не можа да изпълни предназначението си да стъписа домакина — косата се бе сплъстила и смачкала под шлема…
Но с това не се свърши. Слънцето продължаваше да сипе жар, та баронът едно след друго се освободи от всичките си доспехи. И постепенно до него се образува внушителна купчина от железа — броня, ръкавици, лакътници, наколенници, цяла колекция от какви ли не оръжия.
— Е, сега е друго!… — въздъхна с облекчение каталанът.
— „Другото“ е може би онова, което трябваше да си бъде от самото начало — с непроницаемо лице каза Кривич. — Поне по нашите обичаи не е прието човек, когато е поканен на гости, да отива в такъв вид, сякаш ще влезе след минута в сражение. Но всъщност може би съдя пресилено, бароне. Аз те поканих, защото ти поиска среща и разговор с мене. И в такъв случай в сила са вашите, а не нашите правила за гостоприемство. Впрочем ще ми обясниш ли, причината за твоето желание да се видиш с мене?
Ди Буенафортуна разбра, че досега е било само урок — все едно подръпване по ухото, — а разговорът тепърва започваше. И той остави стакана си на масичката.
— Стоял ли си някога да наблюдаваш мравуняк, капитан Кривич? Да? Тогава сигур си видял как постъпват тези дребни, но мъдри твари — мравките. Когато една е попаднала на добра храна, ала силите не й достигат да я нарами, другите й се притичват на помощ и малкото им богатство лесно бива пренесено до мравуняка.
Кривич кимна утвърдително.
— Какъв е смисълът на тази притча?
— Аз имам великолепен кораб и екипаж, с който се наемам да превзема и царството на Хадес170. Но при Анхиало ти доказа, че също те бива. И аз си помислих, че ако обединим силите си…
— Сигурно не сме равностойни — поклати глава Кривич. — Моята сила е само върху ей тази синя повърхност и не бих се наел да посегна на владенията на Хадес.
Каталанът се засмя. Не, това неговото не беше усмивка. Той просто издърпа краищата на устните си, докато всичките му тридесет и два зъба лъснаха между брадата и мустаците, после отново ги върна на мястото им. Това беше движение на мускулите на лицето, мимика, а не усмивка, която е свързана по невидими пътища със сърцето.
— Мислех, че разбираш от иносказания — каза.
— Когато се разговаря по работа, иносказанията са опасно нещо, ди Буенафортуна.
— Барон ди Буенафортуна — отново го поправи каталанът.
— Не, само ди Буенафортуна — властно рече Кривич. — Докато бяхме гост и домакин, можех да уважа титлите ти, дори ако държеше да те наричам не барон, а дож, крал или — защо не? — император. Но като ще говорим по работа, ние сме само двама капитани и нищо друго. Какво, не си ли съгласен, ди Буенафортуна? Тогава позволи ми да те изпратя до ладията ти…
— Говори, капитан Кривич — свъсено остана на мястото си гостът и очите му сякаш се събраха по-близо едно до друго. — Когато ме покани, ти навярно също си имал причина за това…
— Даже две. Намислил съм един голям удар, от който златото ще потече върху главите ни по-щедро, отколкото се лееше дъждът онзи ден. Но силите ми не стигат. Имам нужда от съдружник и съюзник.
— Чудесно! — възкликна другият. — Значи и ти си мислил за мравките, макар и по друг начин. А втората причина, капитане?
— Името ти — беше неочакваният отговор. — Доколкото разбрах, Анхел ди Буенафортуна означава Ангел на Добрата Сполука, нали? Замисълът ми е така дързък, че наистина ще се нуждае от един Ангел на Добрата Сполука.
Каталанът закима енергично и за секунда повторно разкри седефената редица на зъбите си.
170
Хадес или Плутон — древногръцки бог на подземния свят.