Пан Володиовски
- Автор: Сенкевич Генрик
- Серия: Trylogia #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Икономов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пан Володиовски». Краткое содержание книги:
— Както на мене княз Михал!
— Да ви даде Бог здраве! Ха! Бит съм, но съм доволен! Вижда се, че сте от стара коза яре… А това пръстенче нека ти бъде за спомен от нашия colloquium137.
Но Заглоба отговори:
— А това пръстенче нека си остане на мястото…
— Вземете го, че ще ми стане криво…
— По никакъв начин! Може би друг път… Някога по-късно… След избора…
Епископът подканцлер разбра и повече не настояваше, но си излезе със светнало лице.
Пан Заглоба го изпрати чак извън портата и на връщане мърмореше:
— Ха, дадох му урок! Намерил кого да залъгва… Но ми направи чест! Сега големците ще се надпреварват да пристигат през тая порта… Интересно какво ли си мислят там жените?
Жените наистина бяха слисани и пан Заглоба порасна в очите особено на пани Маковецка чак до потона и щом се показа, тя веднага викна ентусиазирана:
— Ти, ваша милост, надмина Соломон по ум!
А той беше много доволен:
— Кого казваш, че съм надминал, ваша милост? Почакай, ваша милост, ще видиш тук и хетмани, и епископи, и сенатори; може би ще трябва да се браня от тях; навярно ще ми се наложи да се крия зад завесата…
По-нататъшният разговор бе прекъснат от влизането на Кетлинг.
— Кетлинг, искаш ли повишение? — извика пан Заглоба, упоен от собствения си успех.
— Не — отвърна рицарят тъжно, — защото отново ще трябва да замина за дълго.
Заглоба го изгледа по-внимателно:
— Ти какво си така сякаш подкосен?
— Именно защото заминавам.
— За къде?
— Получих писмо от Шотландия, от стари приятели на баща ми и мои. Работите ми изискват непременно да отида там и може би за дълго… Жал ми е да се разделям с ваши милости, но — трябва!
Заглоба излезе насред стаята, погледна към пани Маковецка, после към девойките и попита:
— Чухте ли? В името на отца и сина и светаго духа, амин!
Шестнайсета глава
Макар че пан Заглоба посрещна с изумление вестта за заминаването на Кетлинг, в главата му не се явиха никакви подозрения, тъй като беше лесно да се предположи, че Карл II си е спомнил услугите, които е направил на трона родът на Кетлинг през бурните времена, и е пожелал да се отблагодари на последния потомък на тоя род. Дори по-чудно щеше да бъде, ако станеше другояче. Освен това Кетлинг показа на Заглоба някакви „задморски писма“ и го убеди окончателно.
Но, от друга страна, това заминаване постави под заплаха всички планове на стария шляхтич и той с безпокойство мислеше какво ще стане по-нататък. От писмото на Володиовски можеше да се заключи, че той ще се върне всеки момент, а ветровете там в степта са извеяли и остатъка от скръб — мислеше пан Заглоба. Ще се върне по-решителен, отколкото беше, когато замина, а понеже дяволът повече го влечеше към Кшиша, току-виж, че веднага й поискал ръката… А после?… После Кшиша ще се съгласи, защото как би могла да откаже на такъв кавалер и при това брат на пани Маковецка — и горкото, скъпото ми хайдуче ще остане на сухо.
А пан Заглоба се беше запънал с упоритостта, присъща на старите хора, непременно да свърже Баша с младия рицар.
Нищо не помогнаха нито съветите на Скшетуски, нито тия, които пан Заглоба сам даваше понякога на себе си. Наистина имаше моменти, когато той си обещаваше да не се бърка повече в нищо, но после неволно отново се връщаше с още по-голяма упоритост към мисълта да свърже тая двойка. Той по цели дни обсъждаше как да помогне, за да стане това; правеше планове, кроеше хитрости. И толкова много се вълнуваше от всичко това, та когато му се стореше, че е намерил изхода, възкликваше високо, сякаш работата беше вече свършена:
— Да ви благослови Бог!
Но сега той видя пред себе си почти осуетени своите желания. И не му оставаше нищо друго, освен да се откаже от всички по-нататъшни усилия и да предостави бъдещето на божията воля, защото в главата на пан Заглоба не можеше да се задържи за дълго оная сянка от надежда, че Кетлинг преди заминаването си ще предприеме някаква решителна стъпка по отношение на Кшиша. Затова вече само от съжаление и любопитство реши да изпита младия рицар, както и да разбере от него датата на заминаването и онова, което възнамерява да извърши преди напускането на Жечпосполита.
Ето защо го повика на разговор и му каза със силно разтревожено лице:
— Няма как! Всеки сам разбира най-добре какво трябва да прави и аз не ще те увещавам да останеш, но бих искал да узная поне нещо за твоето завръщане…
137
Разговор (лат.). — Бел.прев.