В плен на магията

— Какво? — попитах объркано аз.

— Така или иначе накрая щяхме да ти я дадем. Без силите си не ни вършиш кой знае каква работа.

Започна да прехвърля страниците и спря, когато намери заклинанието за възстановяване на магическите ми способности. Усещах как те бушуват в мен. Имах чувството, че ще изскоча от кожата си само при вида на думите.

Лара ми подаде гримоара.

— Хайде, пипни го. — После се разсмя. О, да, Софи. Знам, че баща ти те е накарал да докоснеш това заклинание. Знам всичко за времето, което сте прекарали в изучаване на тази книга.

Магията ми бе само на няколко сантиметра разстояние. Всичко в мен настояваше за това заклинание. Аз обаче погледнах Лара в очите и запитах:

— И защо ще искаш да възстановиш силите ми? В мига, в който ги получа обратно, тук всичко ще се разхвърчи на парчета… а после ще изчезна!

Тя обаче само се усмихна:

— Софи, когато баща ти ти разказа за демоните, обясни ли ти как се контролират?

— Магьосникът или вещицата, които са ги създали, могат да ги контролират. Само че мен на практика никой не ме е създавал… Следователно никой няма власт над мен.

— И ние така си мислехме — призна тя с кратко кимване. — После обаче направихме малко проучване. Знаеш ли, сбирката от книги на баща ти в абатство Торн ни беше много полезна. Да знаеш колко се изненадахме, когато открихме, че способността да контролираш демон се предава чрез кръвта!

„В кръвта ни е“, така бе казала госпожа Касноф. „В кръвта. В твоята, в моята и тази на баща ми, в тази на Алис…“

Сега вече осъзнах какво бе имала предвид.

— Баща ни е провел ритуала, който е превърнал прабаба ти в демон — обясни и Лара. — Нашият род е създал твоя. И тъй като наследствеността е в кръвта… В мига, в който си възвърнеш силите, ще бъдеш под наш контрол.

Започнах да се треса, но дори сега не бях в състояние да откъсна очи от заклинанието.

— Това е невъзможно — промълвих, сякаш истината щеше да се промени, ако кажех на глас думите. — Ако можехте да ме контролирате, отдавна щяхте да сте го сторили!

— Не знаехме, че можем, затова изобщо не сме опитвали — обади се за първи път госпожа Касноф.

— Но защо? Защо съм ви аз, щом можете да си направите колкото си искате демони?

— Новосъздадените демони са… непредсказуеми — заяви Лара. — Но ти, демон от четвърто поколение? Да кажем само, че вероятността да изгубиш контрол е много, много малка. Следователно ти си по-подходяща от тях за ролята на водач. — После се усмихна широко, а в очите й не бе останала дори капка разумност. — В крайна сметка всяка армия има нужда от генерал.

Стомахът ми се сви, гадеше ми се. Скочих на крака и се отдръпнах от бюрото.

— Не, не! По-добре завинаги да си остана безсилна, отколкото да съм под ваш контрол!

Лара метна отворената книга на бюрото. Магията в мен се блъскаше като полудяла в клетката си.