В плен на магията
- Автор: Хокинс Рейчъл
- Серия: Хекс Хол #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Андонова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В плен на магията». Краткое содержание книги:
— Беше ужасно да я целувам — заяви той и отново хвърли поглед към снимката. — Но не става дума само за това, че е гадно да видиш как гаджето ти преплита език с друго момче.
Трепнах, защото веднага си припомних колко се бяха развихрили страстите, когато Арчър и Джена влязоха в стаята. Арчър или не забеляза реакцията ми, или се престори, че нищо не е видял.
— Проблемът е, че Елодия беше права. Кал държи на теб. Освен това е добър човек. И макар че ми се ще да го намразя, задето ти е годеник. — Той сви рамене безпомощно. — Не мога. А това вероятно означава, че е наистина страхотен.
— Престани! — възкликнах и измъкнах ръката си от неговата. — Кал ми е приятел, това е всичко. Ти си момчето, което…
„Обичам“ — това исках да кажа. Само че думата заседна на гърлото ми и в крайна сметка изтърсих:
— … искам. Което избрах. Все тая!
Той прикова тъмните си очи в мен. Никога не го бях виждала толкова сериозен:
— А може би не трябва да съм аз.
Дръпнах се назад като опарена:
— Какво искаш да кажеш?
— Ами просто… ако си с него, ще си по-щастлива. За тебе ще е по-добре.
Е, сега вече наистина се ядосах:
— Не мисля, че имаш право да решаваш вместо мен. А ако наистина се чувстваш по този начин, май е по-добре да използваш онази изтъркана фраза — „Вината не е в теб…“ и да приключваме още сега!
За моя изненада обаче, Арчър се усмихна.
— Всъщност точно това е проблемът — каза. — Не мога да го направя. Може би ще понеса да ме напуснеш… Но няма начин аз да напусна теб.
Примигнах няколко пъти.
— Ти наистина си сбъркан!
— Нали точно това се опитвам да ти кажа.
Сложих длан на тила му и придърпах главата му към своята.
— Аз пък харесвам сбърканите типове — прошепнах. Устните ни почти се докосваха. — Така че повече недей да ми разправяш глупости, става ли?
Сигурна бях, че иска да ми каже още много неща, но не го направи.
— Добре — въздъхна.
— Ах, каква пленителна сцена!
Рязко извърнах глава. Съвсем наблизо бе застанала Лара с ангелска усмивка, играеща на лицето й.
— Радвам се, че най-после ви открих, госпожице Мерсер — добави. — Мисля, че е крайно време ние двете да си поговорим.
Глава 24
И така за втори път през този ден се озовах в кабинета на Лара Касноф.
От него се откриваше гледка към дърветата в задния двор. В момента наблюдавах как мъглата се вие около почернелите им безжизнени дънери. Съсредоточих мислите си върху това, за да не се налага да гледам канапето пред прозореца, където седеше госпожа Касноф със скръстени в скута ръце и безизразно лице.
Лара се отпусна на кожения стол зад бюрото и се вгледа внимателно в мен. Очевидно не беше ядосана, само любопитна. И май й беше забавно.
— Надявам се, че не съм прекъснала нещо важно между вас с господин Крос.
Стиснах ръце в юмруци, за да не забележи, че треперят.
— Не, бяхме заети с обичайното. Нали се сещаш — как да провалим пъклените ти планове и да унищожим теб самата, а после да се махнем от този ужасен остров.
— Дори и в такъв момент чувството за хумор не те напуска — разсмя се тя. — Ако не ме дразнеше толкова, сигурни щях да го оценя по достойнство.
После се наведе напред с лакти, подпрени на бюрото и сплетени пред лицето пръсти; в този миг позата й страшно напомняше на училищните психолози, които бях срещали (вярвайте ми, бях срещала много такива, докато учех в нормални училища):
— Затова ли се опита да разговаряш със сестра ми? Затова ли се вмъкна в кабинета ми днес?
Трепнах, а Лара отново се облегна назад на стола и се усмихна доволно:
— Не предполагаше, че знам, нали?
Исках да подхвърля някаква остроумна забележка, за да демонстрирам, че не ме е страх от нея. Че не съм ужасена до смърт. Бяхме спечелили предимство и го бяхме задържали за — колко, за десет минути? А щом знаеше, че сме влизали в кабинета й, дали бе разбрала, че сме взели гримоара?
Поне все още разполагах със сарказма си.
— Разочарована съм, че си научила — заявих и седнах на стола от другата страна на бюрото й, но като се има предвид, че си зла вещица, не съм особено изненадана.
— За теб всичко е шега — каза тя, като присви очи. — Целите на баща ми, делото на живота му, избавлението на расата ни.