Конспирация за Короната

– Могат ли да ни видят или чуят?

– Не. Призрачен дъх си тий, повей хладен за усета им.

Магьосникът ги водеше без колебание, завивайки, прекосявайки

мостове и изчаквайки стълби с пълна увереност.

– Може би сме мъртви? – прошепна Майрън, вглеждайки се във все-

ки застинал страж, когото отминаваха. – Може би вече всички сме мърт-

ви. Може би сме призраци.

Ейдриън си помисли, че Майрън може да е напипал нещо. Всичко

бе толкова необичайно неподвижно, така празно. Плавното движение на

магьосника и надиплената му роба, която сега излъчваше мека сребриста

светлина, далеч по-ярка от която и да е факла или фенер, само подчерта-

ваха сюрреалистичната атмосфера.

– Не разбирам. Как е възможно това? – запита Олрик, обикаляйки

около двойка обвити в черно пазачи, които наблюдаваха третия мост. Раз-

маха ръка пред лицето на един от тях, който не реагира.

– Това твое дело ли е?

121

Конспирация за Короната

– Това е итинал.

– Ъ?

– Магическа кутия. Мощта да изменя времето е извън достига че-

ловешки, че твърде е голям обсега и твърде широко полето. Но обгради

пространството, изолирай ефекта и опитоми дивия свят вътре. Връз тези

стени старите ми колеги сплитали са сложни магии, проектирани да про-

менят времето и пространството. Трябваше да изменя съвсем леко нишка

ил две, да ни извадя от фаза.

– Значи пазачите не могат да ни видят, но това не обяснява защо

просто си стоят там – каза Ейдриън. – Ние изчезнахме и ти си свободен.

Защо не претърсват? Не трябва ли да заключват вратите, за да ни обгра-

дят?

– Сред тези стени спрени са пясъците на времето за всички, освен

нас.

– Обърнал си го наопаки! – възкликна Майрън.

Есрахаддон хвърли преценяващ поглед на монаха през рамо.

– Трижди ти ме впечатли. Как рече, че тий името?

– Не е казвал – отвърна вместо него Ройс.

– Не се доверяваш на людете лесно, чернокачулати ми приятелю?

Умно. Внимателни трябва да бъдат делата на мъдрите и магьосниците –

Есрахаддон намигна на крадеца.

– Какво има той предвид под „обърна наопаки“? – попита Олрик. –

Времето е спряло за тях, докато ние сме свободни?

– Воистина. Макар времето все още да се движи, то върви много бав-

но. Неподозиращи ще останат те във вечност изгубени.

– Започвам да разбирам защо са се страхували от теб – каза Олрик.

– Деветстотин години прекарах затворен за спасяването на сина на

человека, за когото всички бяхме зклети да дадем живота си в защита.

Изключително любезна е отплатата, че има по-лоши моменти, в които за

вечност да си затворен.

Достигнаха голямото стълбище, което отвеждаше до коридора на

главния вход и започнаха дългото, изтощително изкачване по каменните

стъпала.

– Как не полудя? – попита Ейдриън. – Или времето изтече в миг, как-

то е за тях?

– Неусетно минаваше, но не толкова бързо, когато се измерва във ве-