Магьоснически огън

— А след това е Джак. Човек с няколко тайни.

Серена сви устни и за известно време не отговори нищо.

— Джак е преживял трагедия в миналото си, а тя се отразява на настоящето — отговори просто тя. — Той е добър човек и всички жени го обичат. — Тя направи пауза. 

— Бъди внимателна с него, Мира.

— Или може да се опаря?

— Той има склонността да го прави, да.

— Звучиш така, сякаш говориш от опит.

Серена се засмя.

— О, не. Никога не съм се замесвала с Джак. Имах няколко фантазии, може би, но… не. Той е прекалено непостоянен за моя вкус.

Мира очевидно харесваше непостоянните.

— Е, искаш ли да пробваш пак? — попита Серена. — Или си готова за почивка?

— Бих искала да си почина за малко. Ще ме оставиш ли сама с магията ми за известно време?

Серена се усмихна.

— Разбира се. Просто ела ме намери, когато искаш отново да се упражняваш.

Мира гледаше как Серена излезе от оранжерията, оставяйки широките стъклени

врати да я отделят от основната част на къщата.

Тя откри тихо място в основата на едно дърво и седна. Анцуга и широкия бял пуловер, които облече тази сутрин, бяха идеални за малко медитация. До нея бръмчеше колибри, събиращо нектар от цвете с формата на тромпет. Пойни птици чуруликаха от клоните на дърветата около нея. Те бяха част от внимателно изградената екосистема на оранжерията. Мирът бе залял околната среда и чрез него се предаде на Мира. Тя зае удобна позиция и затвори очи.

Магията стоеше в центъра на гърдите й, точно както беше и първият път, когато Джак я беше задействал с целувката си. Усещаше я топла и уютна, малка топка светлина, настанена в сърцето й.

Тя беше там, тогава защо не можеше да я достигне?

Тя се пресегна в себе си, мъчейки се да я достигне — само нишка, — да я издърпа и оформи… но тя се изплъзваше през мисловните й пръсти.

Опитваше отново и отново. Всеки път нещо тъмно и неопределимо я спираше в последния момент, карайки нишката да се изплъзва от хватката й.

Мира усети присъствие в същия момент, когато магията пламна по-силно в гърдите й. Може би този път щеше да успее. Отново се опита да издърпа нишка и отново се провали. Трептящата усилена магия отново се оттегли в нея.

— По дяволите — промърмори тя, отваряйки очи.

Джак стоеше до нея, премахвайки шумата от крачолите на черните си панталони. Носеше сив плетен пуловер, който се съчетаваше с ледено сините му очи. Сърцето й пропусна един удар.

— Здравей, Мира — каза той с ниския си, дрезгав глас. Той изпрати тръпка през нея.

— Здравей, Джак. Не съм те виждала скоро наоколо. — Надяваше се, че звучи незасегната от присъствието му. Студено. Безучастно. В действителност тя беше стиснала ръцете си толкова силно под дългите си ръкави, че ноктите й се бяха забили до кръв в дланите.

Той погледна настрани към дървото, което се извисяваше над нея.