Магьоснически огън

— Ти ми реши проблема. Благодаря ти. Тренировките ми протичат прекрасно оттогава. Придобивам доста контрол.

— Това е чудесно.

— Да. — Тя се усмихна, кимайки с глава, чувствайки се глупаво. — Да, така е.

Боже. Празни приказки. Тя беше ограничена до това да говори празни приказки

с този мъж, който я беше накарал да крещи името му петдесет пъти за една нощ. Това просто не беше редно.

Мира се поколеба за момент и след това седна на мястото до него. Той се отдръпна от нея. Тя замаскира спазъма от болка, който почувства като се наведе да остави празната бутилка от вода на пода.

— Всъщност е истинско щастие, че попаднах на теб. Исках да поговорим.

— Добре, — каза той. — За какво?

Тъмният кадифен интериор изглеждаше толкова интимно. Лунната светлина нахлуваше през прозорците над тях и тъмни сенки се спускаха по лицето на Джак, правейки и невъзможното за нея да прочете изражението му.

Най-добре да си дойдем на думата, предположи тя.

— Не можем ли просто да престанем с тези глупости? Мразя да се чувствам неудобно около теб. — Тя си пое глътка въздух преди да се гмурне в речта, която беше подготвяла от дни в главата си. — Казах някои глупави неща и мисля, че ти втълпих грешното впечатление. Правихме секс. И какво? Не е като да искам да износя децата ти или нещо такова.

— О, сега се обидих, — избуботи той от срещуположния стол.

— Джак. — Тя въздъхна. — Просто искам да кажа, че няма причина да не можем да бъдем приятели. Правихме секс, ъъъ, няколко пъти и беше чудесно. Но нещата след това станаха странни и се чувствам така сякаш мислиш, че съм на ръба да стана психо-преследвач и наистина докато смятам, че си повече от прекрасен и чудесен в леглото не смятам, че си чак толкова прекрасен и чудесен в леглото. Не и достатъчно, че да ме накараш да те преследвам. Както и да е, наистина не съм от този тип жени, защото, нали разбираш, наскоро се разведох, помниш ли? — Тя се изсмя насила. Леле, „подготвената” й реч се бе превърнала в самоубийствена мисия. — Говоря глупости, но знаеш какво имам предвид…

— Мира, стига си бърборила. — Той се наведе над малкото разстояние между тях, постави ръката си на тила й, придърпа я към себе си и я целуна. Тя ахна срещу устните му и се вцепени от изненада.

Джак прокара пръстите си в косата й и наклони устата си срещу нейната със секси звучащ стон, който я накара да потрепери. Тя се отпусна срещу него, когато езикът му се плъзна в устата й, за да се слее с нейния.

Тялото й веднага реагира на натиска от тялото му срещу нейното. Беше й липсвало чувството за твърдите му гърди срещу нея, извивките му и издутините на бицепсите му под ръцете й, където се докосваше до него.

Той придърпа долната й устна между зъбите си и Мира потрепери в ръцете му.

— Ако мислиш, че не те желая, грешиш, — измърмори той. — По дяволите, не мога да ти се насладя. В това е проблемът.