Магьоснически огън

ДЖАК СЕ ВЪРНА В СТАЯТА СИ, ПРИ СБОРИЩЕТО В средата на нощта, за да намери вратата си открехната. Той стоеше в коридора,  брезентовата му чанта висеше от ръката, му и я съзерцаваше. Току-що се беше върнал от пътуване до Минеаполис, на което бе заминал, за да почисти след нанесените щети по апартамента му и се беше качил на късен полет обратно до Сборището. Беше повече от сигурен, че бе изключил цялото осветление и бе затворил и заключил вратата преди да замине.

Той я отвори и прекрачи прага, вземайки под внимание проблясъка на светлината, която идваше от спалнята му. За миг си представи, че Мира е вътре, а топлата светлина се лее по голата й кожа, докато лежи на леглото му и го чака. Това го накара да направи крачка напред, а след това го закова на място. Ако Мира беше вътре, не бе сигурен, че щеше да бъде способен да си тръгне.

Кого заблуждаваше? Нямаше начин да й откаже.

Комбинацията от копнеж и трепет го накара да остане във всекидневната. Сякаш Мира му беше направила заклинание още от първия ден. Напълно потопен в магията й, той беше обречен.

— Джак? — попита един дрезгав женски глас от спалнята.

Разочарование и облекчение пламнаха в гърдите му едновременно. Ингрид. Не

Мира.

Той остави чантата си на пода близо до дивана и тръгна надолу по краткия коридор към спалнята.

Двамата с Ингрид имаха неангажираща връзка. Бяха заедно само заради секса. Просто секс. Без обвързване. След като и двамата владееха елемента огън, сексът беше невероятен, но магията им ги правеше лоши партньори в други отношения. Хващаха се за гърлото навсякъде, освен в спалнята. Онези, които владееха огъня, като основно правило, не работеха и не се заиграваха с други владеещи огъня, освен ако това не се случваше под чаршафите.

Тя лежеше на леглото със своята дълга, мека като коприна руса коса, която се беше разпръснала върху черните завивки, и носеше страстно изражение на лицето си. Ингрид приличаше на заклета библиотекарка през повечето време, но веднъж щом разпуснеше косата си и се отпуснеше, ставаше трепач. Сега носеше само розов дантелен сутиен и копринени бикини, които си пасваха със сутиена. Свещите на малката, кръгла маса в ъгъла на стаята, гардероба му и нощното шкафче до леглото, хвърляха златисти проблясъци върху стените на стаята. Звучеше нежна музика. Той надникна от прага и загледа красивата гледка, изобразяваща лежащата й фигура само по копринен сутиен и бикини. Вече беше осигурила дълго въже и го бе прокарала през ушенцето в стената над матрака му. Ингрид знаеше как Джак най-много обичаше да я чука и й харесваше да бъде чукана по този начин.

Преди да срещне Мира, той щеше да скъса тези миниатюрни парченца коприна върху Ингрид без да се замисли. Но сега, след като неговите копнеж и емоции се бяха отправили в друга насока, момичето беше само пречка пред това да се наспи добре. И все пак трябваше да постъпи правилно. Ингрид не заслужаваше да смачкат егото й.