Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Ингрид, предоставяш прекрасна гледка за мъж, който се прибира у дома, — поздрави я искрено той, — но, скъпа, буден съм от четири сутринта.
Тя се изтърколи от леглото и се отправи към него.
— Ще ти оставя сладки сънища, Джак, — измърка с нисък контралтов тон, когато спря пред него.
— Сигурен съм, че би го направила.
Ингрид се усмихна и се протегна да докосне бузата му. Той улови нежно ръката й и целуна пръстите й.
— Но наистина съм уморен — довърши той.
Ярост се прокрадна в очите й и огънят му отвърна с неволно повишаване на пулса в гърдите му.
— Обзалагам се, че не би бил твърде уморен за онази вещица на елемента въздух, която доведе в Сборището. Мира? Нали това е името й?
Джак не усети ревност, а само недоволство, че планът й да я опънат тази вечер се бе провалил. Ингрид не беше романтично настроена към него, доколкото бе осведомен.
— Защо говориш така, Ингрид?
На лицето му ли беше изписано?
Тя отиде до стола, където беше захвърлила дрехите си и облече кашмирения си пуловер и ленени панталони.
— Видях как я гледаше в лимузината на път към летището в Минеаполис, докато тя беше ранена и ти се тревожеше за това. — Тя грабна очилата си от нощното му шкафче, пъхна крака в обувките си и спря, за да го погледне. — Никога не съм те виждала да гледаш така някоя жена, Джак, а те познавам от много години.
Мамка му. Всичко му беше изписано на лицето.
Ингрид мина покрай него, но той хвана ръката й, преди да напусне стаята.
— Ингрид? — Просто искаше да се увери, че тя е добре. На практика току-що я беше изритал от леглото си.
Тя спря и се взря в него с усмивка и спокойно изражение на лицето си.
— Всичко е наред. Радвам се, че го видях. Накара ме да помисля, че може и да не си загубена кауза, Джак.
МИРА СЕ СЪБУДИ С ПОДСКОК И СЕДНА на леглото, дишайки тежко. Задъхана, тя се фокусира върху заобикалящата я среда. Беше в Сборището, сама в стаята си. В безопасност.
Протегна се и запали лампата на нощното си шкафче.
Не можеше да си спомни кошмара, който беше сънувала, но той все още я обгръщаше като паяжина, през която беше минала. В него беше чула шепот, шепот относно план за отвличането й, източването на силата и живота й.
Мира потрепери и уви ръце около себе си. Не беше изключено да бе чула Крейн и неговите предани слуги, чрез все още неконтролируемата си въздушна магия. Серена беше казала, че веднъж щом овладее способностите си ще бъде в състояние да чува шум и разговори на голямо разстояние. Това се бе случвало спонтанно докато растеше, въпреки че тя си го бе обяснявала като сън. Тези дни се случваше все по-често.
Крейн вероятно не се беше отказал от нея.
Тя погледна през прозореца, където върху синьото небе бяха разпръснати сияйни звезди. В Минесота, нощ като тази — без никакви облаци, които да се извисяват над земята — би била мразовита.
В такива нощи й липсваше апартаментът на Джак и най-много присъствието му. Липсваха й ароматът на кожата му и усещането за ръцете му, които я обгръщат. Липсваха й гласът му и горещият поглед в очите му. Болеше фактът, че изглежда сега той не се интересуваше от нея, въпреки че тя оценяваше помощта му. Очевидно, все още имаше някаква част от него, на която й пукаше дали тя е жива или мъртва.
Беше изминало повече от седмица, откакто го бе видяла за последно. Бе използвал още един от триковете си за изчезване след инцидента с мазето. Когато бе попитала Томас къде е Джак, Томас й беше отговорил, че му е възложил друга работа, която изисквала пътуване, но не беше разкрил нищо повече от това. Изглежда на Томас не му се говореше много за Джак.
Мира въздъхна като се чувстваше погнусена от себе си. Една година. Беше ли една година толкова дълго време? Тя си беше паднала по някого през първите шест месеца. Освен това чувствата й бяха несподелени. Това правеше цялата работа още по-глупава.
Тя прокара върха на пръстите си по зърното си и то веднага се втвърди под допира й, когато си припомни ръцете му върху себе си… устата му.
По дяволите, тя би взела, каквото можеше да вземе от Джак. Ако то беше само секс, добре. Щеше да събира счупените парченца от сърцето си след това. Нямаше да е първият път, в който лекува емоционална рана.
Мира се протегна и взе празното шише за вода от нощното си шкафче. Щеше да слезе до кухнята и да си вземе друга бутилка. Може би, когато се върне, щеше да успее да заспи отново. Вероятно, по някакво чудо, Джак Макалистър някак щеше излезе от мозъка й.