Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
Мира отвори и затвори уста, но не знаеше както да каже в отговор на всичко това.
Той се обърна и тръгна към вратата, но спря преди да напусне.
— Ако се нуждаеш от нещо друго, уведоми ме. Ние сме семейството ти, Мира, и ще направим всичко за теб.
Тя се отпусна на леглото в момента, в който Томас си тръгна и отвори фотоалбума. Вътре имаше страница след страница с лъскави фотографии на хора, които не познаваше. Непознати, които не трябваше да бъдат такива, но бяха заради свръх предпазливостта на родителите й. Те изтъргуваха живота й, заради усилията си да я защитят, въпреки че опасността пак я намери. Всъщност опасността беше двойна в резултат на техните опити да я държат в безопасност.
Нямаше ли да е по-добре за нея да израсне, знаейки каква е и да стане по-силна в способностите си, толкова силна, че Крейн и Дъскоф никога да не бяха си помисляли да тръгнат след нея?
Поклати глава. Не знаеше какви бяха мотивите на родителите й, защото никога не бе ги познавала.
Мира премина през страниците, понякога попадайки на жена, която много приличаше на нея… братовчедка? Понякога откриваше снимка на Томас като малък.
След това отгърна на друга страница и откри снимка на родителите си. Последната половина на албума беше пълна с тях — когато са били млади, смеещи се, заобиколени от хора, които ги обичат.
Сълзи потекоха по страниците, покрити със защитно фолио, преди Мира да осъзнае, че плаче.
ТОМАС БЕШЕ В НАЙ-ОПАСНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ, КОГАТО БЕШЕ спокоен. Винаги ставаше тих и сериозен, когато беше изключително вбесен. Две години по-голям от Джак, Томас винаги му беше като по-голям брат и като по-малкия брат, Джак често танцуваше по ръба на нервите му.
Трепвайки от раздразнението на лицето му, Джак потърка избръснатата си челюст и гледаше как Томас стои пред прозореца в кабинета си.
Изглежда Томас никога не носеше нищо друго освен ръчно изработените си костюми и италианските си обувки, и никога не сваляше гарда си. Той беше твърде здрав, имаше прекалено много издигнати бариери около себе си. Имаше нужда да се отпусне малко, може би дори от време на време да свали по някоя жена.
Лекарят беше огледал нараняванията на Джак, беше зашил разреза в подножието на косата му и бе намазал с лекарство останалото. Беше го излекувал доколкото може, което означаваше, че раните му щяха да заздравеят по-бързо.
Беше задържал Мира в обятията си, въпреки цялата тази болка далеч повече, отколкото би могъл да издържи психически тази сутрин. Да я пусне да си отиде бе по-лошо от който и да е ритник по задника, който можеше да си спомни.
Мира се беше настанила в квартирата си, подбрана от братовчед й Томас, и сега си почиваше там. Джак не я беше виждал цял ден. Вече му липсваше и това означаваше, че трябва да се махне незабавно от Сборището, имаше нужда да отиде някъде далеч от Мира, така че да не я нарани повече, отколкото вече бе.
— Имаш ли някаква работа аз мен, Монахан? — поиска да разбере Джак, тъй като Томас не говореше, а той не искаше да стои там цял ден. — Мога да летя обратно до Минеаполис, да помогна на Ингрид да доведе обратно заложниците на Дъскоф. — "Просто ми дай нещо за правене.”
Томас се обърна към него.
— Спал си с нея, нали?
О, по дяволите.
Джак не отговори, но мълчанието подсказа всичко на Томас.
Томас прокле под носа си.
— Можех да го видя в мига, в който влязохте в библиотеката, начина, по който стоеше и начина, по който се гледахте. — Томас прокле отново и се обърна с гръб към Джак. Поклати глава. — Може би си мислел да го скриеш от мен, Джак, но всичко се вижда по езика на тялото ти.
Земната магия караше Томас да забележи всеки и всичко около себе си, всеки малък нюанс. Томас присъстваше и се обосноваваше по начин, който го караше да изглежда почти психически. Джак наистина не беше изненадан, че Томас беше разбрал.
— Мира ти е братовчедка — отговори Джак, — но също така е възрастна жена, която е способна да взима сама решения.
— Не ми излизай с тези глупости, Джак. — Той се обърна с лице към него. — Видял си хубава жена и си я прелъстил, това е подхода ти. Ето за това не исках да се захващаш с тази работа. Но вярвах, че няма да й размътиш мозъка заради миналото си, но ти тръгна право напред и направи точно това.
— Никога не съм искал да се случи. По дяволите, Томас. Опитах да го спра веднага щом почувствах силата на магическото влечение между огън и въздух и сексуалното привличане, което дойде заедно с него. Но не мога да кажа, няма да кажа, че съжалявам за случилото се.