Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Всичко ли трябва да правя сам? — попита стаята той с измамно тих глас. Страх изпълни стаята, преситено сладък и сочен. Той вдигна поглед и всички отместиха поглед от него. — Е?
Дейвид прочисти гърлото си.
— Не знаем какво се случи. Всичко, което знаем е, че шестима от мъжете ни отидоха готови за битка, а се върнаха на носилки. Подозираме жената, тъй като бяхме изпратили двама висококвалифицирани магьосници на водата да неутрализират Джак. Вероятно е дори по-могъща, отколкото сме предполагали.
Крейн се загледа в него.
— Могъща или не — прогърмя гласът му, — тя не е имала време да се научи да контролира способностите си.
Дейвид сви рамене.
— Късмета на начинаещия?
Гневът на Крейн пламна отново и той затвори ръце, борейки се да го задържи. Тялото го болеше от усилието, карайки го да потръпва.
В края на масата, Стефан проговори.
— Времето намалява. Предлагам да я заместим с Маркъс и да се надяваме, че ще има достатъчно сила, за да отвори портала. — Той сви елегантно рамене. — Ако не успеем да отворим портала с Маркъс, просто ще намерим четирима магьосници. Трима от тях ще успеем да открием лесно, нали? Четвъртият винаги е бил проблем така или иначе. Ще намерим заместител.
Стефан все още притежаваше тежък френски акцент, а външния му вид беше на джентълмен и изискан човек. Прикриваше вродената си тъмна порочност, което Крейн толкова уважаваше. Стефан беше негов син много повече, отколкото Джак е бил някога. И все пак Крейн трябваше да внимава със Стефан. Той го бе отгледал прекалено добре и знаеше колко много желаеше той позицията на баща си, като глава на Дъскоф… и парите и силата, които идваха с управлението.
Той огледа Стефан за момент, чудейки се дали е бил манипулиран. И все пак не успя да открие недостатък в плана. Наистина, това изглеждаше единствената му опция в момента.
Той взе решението си.
— Тогава Маркъс трябва да бъде подсигурен. — Крейн се изправи, чувствайки агония — истинска или въображаема, не беше сигурен — да преминава през всяка клетка на тялото му. Той се поколеба, потрепвайки, след това се придвижи бързо през огромната си къща до стаята, където държаха Маркъс.
Стъпките им отекваха по коридорите на мазето. Вещерът, който охраняваше вратата, захвърли списанието си и се изправи на крака, когато зърна Крейн, Стефан и Дейвид да завиват зад ъгъла и да тръгват към него.
— Отвори — заповяда Крейн с рязък глас.
Пазачът извади ключа си и отвори вратата. Той се люшна навътре и Крейн се пребори с вика от гняв и безсилие, който се надигна в гърлото му. Всичко, което можеше да направи, беше да издаде приглушен звук към гледката пред него.
Маркъс висеше в центъра на стаята, с чаршаф увит около врата му. Крейн спря на прага на вратата и гледаше как тежкият магьосник се олюляваше напред-назад.
Стефан застана зад него и изцъка с език.
— Какъв срам.
Пръстите на Крейн стиснаха дръжката на вратата толкова силно, че побеляха. Той се бореше със силното желание да издигне огън и да овъгли тялото на Маркъс там, където висеше. Още по-добре, щеше да изгори безполезния пазач, който в момента се тресеше от страх в ляво от него.
Той се обърна и фиксира поглед върху охраната, дланта му се затопляше. Щеше да направи голяма бъркотия със сигурност, но някой друг щеше да я почисти. Пазачът отстъпи няколко крачки, падна върху стола и се просна по задник.
Стефан положи ръка на рамото на Крейн.
- Не се притеснявай, татко. Имам друг план. Дори ще бъде забавно. — Гласът му притежаваше онзи игрив и злобен тон, който Крейн бе опознал — и от който се пазеше — през годините.
Добре. Беше време да свалят картите.
МИРА ОТНОВО СЕ ПРЕСЕГНА ЗА МАГИЯТА СИ, НО изпусна края й. Разочарована, тя издуха кичур коса от лицето си.
— Съжалявам, Серена — извини се тя за хиляден път. — Знам, че е някъде тук.
Серена положи ръка на рамото й.
— Не се насилвай. Знам, че вероятно се чувстваш все едно се състезаваш с времето, но стреса ще направи нещата само по-лоши.
Мира затвори очи за момент и си пое дълбоко дъх. Серена, нейна братовчедка и земна магьосница, беше натоварена със задачата да обучава Мира на магията й. Проблемът беше, че изглежда магията й беше изчезнала през последната седмица и половина, почти веднага след като бяха пристигнали в Сборището.