Магьоснически огън
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьоснически огън». Краткое содержание книги:
— Привличането е силно първоначално, но след това трябва да намерите баланса и то ще намалее.
Джак стисна зъби за момент и се вторачи в Томас, присвивайки очи.
— Магическото привличане откри своя баланс, но сексуалното привличане не намаля. За нито един от двама ни. Дори стана още по-силно.
Лицето на Томас стана още по-буреносно.
— Нека хвърлим картите на масата. Никога не си й казал кой си, нали? Никога не си й казал истината.
Сковаващ страх и вина се надигнаха дълбоко в него. Джак се поколеба преди да отговори.
— Не.
— Тогава трябва да съжаляваш — отговори Томас с нисък, заплашителен глас.
— Мислех, че искаш да запазя това в тайна — изръмжа Джак, опитвайки се с много труд да запази самообладание. — Ти ми каза, че не искаш да й казвам нищо от това, преди да бъде извън опасност.
— Така беше… Искам да пазиш това от нея за сега. Ти си най-добрия, който имаме да я защитава и не искам да мрази бодигарда си. — Томас прокле и се обърна. — Просто никога не съм си мислил, че ще спиш с нея. Никога не съм си мислил, че ще имаме този проблем.
Да мрази бодигарда си. Думите зазвънтяха в главата му.
— Аз съм наясно с усложненията. — Той направи пауза. — Наясно съм с това, което направих. Да нараня Мира е последното нещо, което искам…
Томас се завъртя с лице към него.
— Мислех, че мога да ти вярвам заради миналото ти и начина, по който е обвързано с бъдещето на Мира. Мислех, че като ти дам тази работа, ще ти осигури някакъв вид изцеление. Вместо това ти я използва.
Внезапен гняв го накара да настръхне. В отговор той усети магията си, гореща и бърза в центъра на гърдите си. Сви ръцете си срещу гъделичкането от огъня по пръстите си.
— Не съм я използвал — изръмжа той.
Томас се изсмя кратко и остро.
— Броя всички твои жена на ум в момента, Джак, всички твои афери.
Джак искаше да му се развика, да му каже, че е различно с Мира, че го е грижа за нея и че иска от нея много повече, отколкото някога би бил способен да получи. Искаше да изкрещи заради чувството на безизходица от тази ситуация с целите си дробове, но от това нещата нямаше да станат по-добре.
Суровата истина беше, че той никога нямаше да може да има Мира. Скоро щеше да разбере кой е той и тогава щеше да го намрази. Томас беше прав. Това щеше да бъде края.
— Знам, че ще трябва да я пусна — отговори Джак.
— Да, ще я пуснеш. Поначало не трябваше да я докосваш. Какво си мислеше? — засмя се Томас. — О, точно така, не си мислил!
— Томас, бил ли си някога с жена, на която просто не можеш да устоиш? Срещал ли си някога жена, която, независимо колко силно опитваш, просто не можеш да не докоснеш?
Томас изтрезня и студена усмивка замря на устните му. Един мускул от челюстта му потрепна. Той не отговори.
— Ще приема този отговор за "не". — Очите му се присвиха. — Надявам се да срещнеш такава жена един ден. Тогава ще разбереш какво е било между мен и Мира.
Джак се обърна на пети и излезе от стаята.
— Джак — извика Томас след него. — По дяволите, не ми обръщай гръб. Но Джак просто продължи.
15
КРЕИН СЛУШАШЕ НОВИНИТЕ ЗА ПОРАЖЕНИЕТО ИМ с надигащ се гняв. Огънят отговори на повика на емоциите му, разгаряйки се в гърдите му, докато нуждата да го освободи почти не го заля. Искри се местеха от пръст на пръст на дясната му ръка. Пламъци гьделичкаха дланта му. Можеше да предизвика убийствена струя огън само с мисълта си. Можеше да убие пратеника пред себе си, да го изгори до пепел в кожените му мокасини.
Вместо това удари с юмрук по масата пред себе си, запращайки малки светкавици от сила във всички посоки. Силна болка проряза ръката му при движението. Всички в стаята отстъпиха крачка назад.
Крейн стисна зъби, затвори очи и си пое внимателно дъх. Не беше стигнал толкова далеч в живота си като губеше контрол. Да убие от страст или без причина беше грешка и трън в задника, когато стане време да се разчиства. Без значение колко щеше да го удовлетвори някой да крещи в агония и мириса на горяща плът, точно сега той трябваше да задържи гнева си под контрол.
Отмести ръката си от плота, отвори я и я затвори, усещайки настоящото раздразнение в тялото си като пристъп на болка.
Този проклет рак. Мразеше да се чувства толкова уязвим, мразеше да чувства тялото си като нещо чуждо.
Лекуваше се, колкото му беше възможно, достатъчно, за да функционира все още, но беше почти на края на своите способности. С времето щеше да бъде принуден да се предаде на не-магическите доктори, да го мушкат и бодат, докато не поеме и последния си дъх, както всеки обикновен човешки чувал с кости. Това го дразнеше повече от всичко. Той се вгледа във фината структура на масата.