Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
След като бе посрещнат, • съпругът й подкани
да слязат от конете • и тя, и всички дами.
Момците благородни • се мигом разтърчаха,
на дамите в услуга • те неуморно бяха.
Пред себе си Кримхилда • графинята съзря
сред собствена прислуга. • Тя коня кротко спря,
юзди като придърпа, • от стремето тогава
да я свалят помоли • на китната морава.
Таз сестриница своя • епископът поведе
с юнака Екварт къмто • Готлинда най-отпреде.
Път сторваха им всички • да стигне тя до нея
и ето там Кримхилда • в обятията взе я.
На Рюдигер жената • поде с приветен глас:
„Честита, господарко, • съм, дето могат вас
очите ми да видят • тук в нашите земи.
За мен туй на добро е — • така ми се чини.“
Тя рече й: „Готлинда, • дано Бог поживи ви!
С Атила, син на Ботлунг, • дорде сме здрави, живи,
ще бъде вам насгода, • че тук сме се видели.“
Ала съдбата следва • неведоми повели.
Девиците и те се • любезно поздравиха,
с внимание момците • отвред ги обградиха.
Приседнаха подире • те всички на тревата,
в беседа се сближава • витязът с непозната.
На дамите по пладне • наляха медовина.
Щом множеството знатно • добре си отпочина,
препусна нанадолу • към шатрите на стана,
где опитна прислуга • край гостите застана.
Нощта бе за отмора, • до ранните зори.
Но готвеха се в Пьохларн • и в този час дори
за подходящ подслон на • такива гости видни,
да не изпитат нужда • при тях през дните идни.
На пьохларнския замък, • над зидове високо,
прозорците веч бяха • разтворени широко.
През портите премина • таз шумна кавалкада.
Стопанинът пощя тях • с уют да изненада.
Със свита се зададе • на Рюдигер момата
царицата да срещне • вежливо пред палата.
И майка й пристигна — • съпруга на маркграфа.
Девици многобройни • приветствани там бяха.
По двойки за ръка те • поеха към палата,
в една просторна зала • с украса пребогата.
От Дунава под нея • се носеше прохлада,
да се позабавлява • там групата насяда.
С какво ли още те се • развличаха — не знам,
но воини на Кримхилда • май възроптаха там
и бяха недоволни, • че вечно се припира.
А свитата и в Пьохларн • нарастваше безспира!
Стопанинът редеше • любезности умилни.
Царицата дванайсет • златочервени гривни
на щерка му дари със • одеждата от свила —
най-пищната, донесла • в земите на Атила.
Без злато нибелунгско, • що бяха й отнели,
приятели все нови • не спря тя да печели,
ни с малкото имане • добра да се зове.
На Рюдигер момците • обсипа с дарове.
Но с не по-малка щедрост • Готлинда пък почете
достойните си гости • на Рейн от бреговете —
сред чужденците май че • малцина си не взеха
кой камъни безценни, • кой най-разкошна дреха.
Най-вече на Атила • към бъдната съпруга
Готлинда бе готова • за предана услуга,
в което увери я • на тръгване след пира,
щом щерка й погали • подобно на зефира.
А щерката помоли: • „Пратете някой ден
повеля до баща ми • (не ще е против мен)
при вас да се явя аз • на хуните в страната!“
Доволна чу Кримхилда • таз воля на момата.
Пред замъка конете • стояха оседлани.
Царицата сбогува • се с двете мили дами —
на Рюдигер жената • и щерката им млада.
Придворните и те се • простиха след обяда.
Подире срещи рядко • им бяха се удали.
На гостите край Мелк пък • поднесоха в бокали
от злато изковани • за поздрав вино тежко
и на добър час всеки • им пожела горещо.
А домакинът Астолд • любезно им показа
към Австрия надолу • път, тъй че да излязат
на Дунава при Маутерн. • Навсякъде с възхита
услужваха на тази • царица именита.
Перейти на страницу: