Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)

Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:

Втората част на този великолепен философски трилър е фокусирана върху Дагни Тагарт и нейната мъчителна дилема как да остане вярна на себе си: дали като продължи битката да запази своя бизнес — или като го изостави.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 215
Перейти на страницу:

— Точно такъв съм — каза Риърдън.

— Така си и помислих — каза доктор Ферис. — Натрупахте богатство в епоха, когато повечето хора банкрутират, винаги сте успявали да преодолявате препятствията, заводът ви продължава да работи и правите пари, такава е репутацията ви, така че не бихте желали да сте непрактичен сега, нали? За какво? Какво ви интересува, стига да правите пари? Оставете теориите на хора като Бъртрам Скъдър, а идеалите — на хора като Балф Юбанк, и бъдете самият себе си. Слезте на земята. Не сте човек, който ще остави сантименталността да се намеси в бизнеса.

— Не — бавно каза Риърдън. — Не бих го направил. Никаква сантименталност.

Доктор Ферис се усмихна.

— Не мислите ли, че сме го знаели? — каза той с такъв тон, сякаш изоставяше наперения си вид, за да впечатли друг престъпник, демонстрирайки по-голямо коварство. — Отдавна чакаме да намерим нещо срещу вас. Вие, почтените хора, сте такъв проблем, такова главоболие. Но знаехме, че ще се подхлъзнете рано или късно — и точно това искахме.

— Изглежда ви доставя удоволствие.

— Нима нямам солидни причини?

— Но в крайна сметка аз наруших един от вашите закони.

— Че за какво, мислите, служат те?

Доктор Ферис не забеляза внезапния израз на лицето на Риърдън — израз на човек, поразен от първия изглед на нещо, което се е опитвал да съзре. Доктор Ферис беше преминал стадия на виждането: той беше съсредоточен върху това да нанесе последните удари на животно, уловено в капан.

— Наистина ли смятате, че искаме тези закони да се спазват? — каза доктор Ферис. — Ние искаме да се нарушават. По-добре разберете, че не се изправяте срещу група скаути, така ще ви стане ясно, че не е време за красиви жестове. Искаме власт, и то сериозно. Вашите приятели бяха дребни мошеници, но ние сме наясно с истинската игра, и е по-добре и вие да я научите. Няма начин да се управляват невинни хора. Единствената власт на всяко правителство е да притиска престъпниците. Е, когато няма достатъчно престъпници, човек си ги прави. Обявяваш за престъпление толкова много неща, че става невъзможно хората да живеят, без да нарушават законите. Кой иска нация от спазващи закона граждани? Кой печели от такова нещо? Но просто прекарай закони, които не могат нито да се спазват, нито да се наложат, нито да се интерпретират обективно — и създаваш нация от закононарушители, след което започваш да прибираш парите от вината. Това е системата, господин Риърдън, това е играта, и щом я разберете веднъж, ще бъде много по-лесно да се справите.

Докато гледаше как доктор Ферис го наблюдава, Риърдън видя внезапна тръпка на безпокойство, изражение, което предшества паниката, сякаш на масата беше паднала чиста карта от колода, която доктор Ферис никога не беше виждал преди. Доктор Ферис виждаше в лицето на Риърдън израз на светла ведрост, която се ражда от неочаквания отговор на някакъв стар, тъмен въпрос израз на отпускане и готовност за действие едновременно, — в очите на Риърдън имаше младежка яснота, а в очертанията на устата му — почти недоловим оттенък на презрение. Каквото и да значеше това — а доктор Ферис не можеше да го разшифрова, — той беше сигурен в едно: по лицето нямаше и следа от вина.

— Има пукнатина в системата ви, доктор Ферис — спокойно, почти весело каза Риърдън, — практически дефект, който ще откриете, когато ме изправите на съд за това, че съм продал четири хиляди тона риърдънов метал на Кен Данагър.

Отне двайсет секунди — Риърдън ги усещаше бавно да отминават, — след което доктор Ферис беше вече убеден, че е чул окончателното решение на Риърдън.

— Да не мислите, че блъфираме? — избухна доктор Ферис, а гласът му изведнъж беше придобил отличителните белези на животните, които толкова дълго време беше изучавал: звучеше така, сякаш оголваше зъби.

— Не знам — каза Риърдън. — Не ме интересува дали е така.

— Нима ще бъдете толкова непрактичен?

— Оценката на едно действие като „практично“, доктор Ферис, зависи от това какво искате да практикувате.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 215
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)