Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
„Чудя се дали майка й знае. Веста винаги се е смятала за по-добра от останалите. Винаги търсеше кусури в другите. Понякога си мисля, че единствената причина да остане с мен беше, че съм Крадец. Това я караше да се чувства по-важна от повечето хора. Е, поне за известно време беше така“.
Последното нещо, което искаше за Аний, бе тя да почувства неодобрението му. Той нямаше нищо против дъщеря му да бъде с Лилия, но… Почувства как го жегва завист. „Някога и аз обичах магьосница от Гилдията, но единственото, което получих в замяна, бе приятелство. — Той поклати глава. — Това прозвуча заядливо. Приятелството на Сония не е нещо дребно, а и аз намерих любовта другаде“.
Той се зачуди дали Аний е имала предишни любовници, после се сети за разказа й за онзи, който я е предал. „Аха! Сигурно за това не успях да го намеря! Не е бил «той» а «тя»!“.
Аний тихо ахна.
— Погледни! — прошепна тя.
Тунелът завършваше с тухлена стена, но не каква да е. Към нея бе прикрепен познатият механизъм за скрита врата. Сери намери капака на месинговата шпионка. Той бе клеясал и позеленял от времето, но Крадецът успя да го отвори. Когато надникна през шпионката, той видя само мрак.
— Нищо не виждам — каза Сери.
— Искаш ли да се опитаме да я отворим? — попита Аний.
Сери се замисли. Ако позволеше на въображението си да се рее накъдето му е угодно, то щеше да призове опасни затворници или затворени чудовища, които чакаха възможността да се освободят — като избият всичко по пътя си.
„По-скоро това е поредният стар склад. Освен това не виждам ключалка, която да попречи за отварянето на вратата от другата страна“.
Сери кимна с глава.
Аний натисна ръчката с всичка сила, но вратата не помръдна. Сери се вгледа отблизо в механизма и видя, че не е ръждясал. По сглобките му се виждаха черни капки. Той ги бутна с пръст. Бяха меки — сигурно сгъстено с времето масло или грес. На свой ред Сери натисна ръчката, след това двамата опитаха заедно, но без резултат.
— Доведи Гол — каза Сери.
После отново надникна през шпионката — дори се опита едновременно да държи пред нея фенера и да наднича, но не видя нищо освен мрак. Хрумна му, че може би шпионката е запушена. Измъкна един от шперцовете си и мушна в дупката, но установи, че е празна.
„Може би е капан, поставен от Акарин или някой друг преди много години. Възможно е причината му да е била същата, като нашата — да заблуди и спре преследвачите си. Кой знае какви причини е имала някогашната Гилдия, за да прокопае тези тунели“.
Звукът на приближаващи се стъпки го накара да се обърне. Щом видя вратата, Гол завъртя очи.
— Не можеш да оставиш никоя загадка неразгадана, нали? — избоботи той.
Сери сви рамене. Гол се приближи до вратата и хвана дръжката. Натисна веднъж, наведе се да огледа механизма, после отново се хвана за дръжката.
— Внимавай да не си разтвориш раната — предупреди го Аний.
Гол отстъпи назад и се огледа. Върна се малко назад в коридора и вдигна нещо от земята. Когато се върна, Сери видя, че носи тухла.
— Това ще вдигне много…
Коридорът се изпълни със звънтеж след като Гол удари механизма с всички сили.
— … шум — завърши Аний.
Но тухлата като че ли беше свършила работа — печатът от гранясало масло бе разбит. Този път дръжката се размърда под натиска му. Сърцето на Сери заби ускорено, когато вратата се отвори. Тя беше тежка — от другата страна бе покрита с тънки тухлички и хоросан и представляваше задната стена на ниша.