Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Каретата спря пред кулата. Един магьосник с червена мантия и капитанът на частта, която служеше в Крепостта, излязоха да ги посрещнат. Сония отвори вратата с магия, после се поколеба и погледна към Регин. Вълнението на лицето му го караше да изглежда по-млад — почти момче. В съзнанието й се появи образът му като усмихващ се млад мъж, но тя не го прие за истина. Във всичките й спомени за него на тази възраст усмивката му винаги бе триумфиращо злобна и презрителна.
„Всъщност — помисли си тя, докато слизаше от каретата, — не помня да съм го виждала да се усмихва често през последната година. Освен задължителната учтива усмивка или може би от съчувствие. — За нейна огромна изненада Сония усети как я изпълва тъга.
— Той е един много нещастен човек“ — осъзна тя.
— Поздрави, Черна магьоснице Сония — каза мъжът с червената мантия. — Аз съм Наблюдателят Ортън. Това е капитан Петър.
Капитанът се поклони.
— Добре дошли в Крепостта.
— Наблюдателю Ортън. — Сония леко наведе глава. — Капитан Петър. Благодаря за топлото посрещане.
— Все още ли планирате да останете тук през нощта? — попита Ортън.
— Да. — Титлата Наблюдател бе създадена от водача на магьосниците, които сега защитаваха Крепостта заедно със своите колеги немагьосници. Гилдията се притесняваше, че никой магьосник няма да прояви интерес към длъжността, затова включи и допълнителни облаги като влияние и богатство. Но се оказа, че не е било необходимо. Наблюдателят Ортън и неговият предшественик бяха воювали срещу сачаканските нашественици и бяха решени да не допуснат никой да влезе в Киралия, без да се сблъска със сериозна съпротива.
— Насам, моля — покани ги Ортън, махвайки с ръка към отворената врата в основата на кулата.
Сония потръпна, разпознавайки тунела. Те навлязоха в мрачния му интериор. Пътят се осветяваше от фенери, които разкриваха нови кръпки по стените, капани и бариери, които бяха поставени допълнително.
— Имаме паметна плоча на онези, които загинаха тук в началото на нашествието — каза й Ортън. Той посочи към една част от стената и когато се приближиха до нея, Сония видя списък с имена.
Тя се спря пред тях и зачете. Видя името на лорд Макин, но останалите й бяха непознати. Много от жертвите бяха обикновени стражници. В началото на списъка бяха дългите имена, които включваха Дома и семейството — мъже от най-висшите съсловия, които бяха намерили призванието си в Стражата и бяха получили постове, гарантиращи им власт и уважение. Но в онези времена мъжете, които служеха в Крепостта, често бяха размирници и неудачници, изпратени тук, където се смяташе, че няма да нанесат никакви вреди — или поне ще се намират далеч от очите на всички.
По-нагоре бяха имената на магьосниците. Имената на семействата и Домовете им й бяха познати, но тогава тя бе твърде млада и отскоро в Гилдията, за да познава лично всички магьосници. С изключение на един.
Името на Фергън привлече погледа й. Почувства неприятна смесица от неприязън, жалост и вина. Той беше жертва на войната. Въпреки всичко, което беше направил, той не заслужаваше да умре, след като цялата му енергия е била изсмукана от сачакански магьосник.
„И все пак това не променя факта, че не беше добър човек“.
При тази мисъл противоречивите чувства я напуснаха. Тя разбра, че е възможно да изпитва тъга заради несправедливата смърт на даден човек, без да се налага да убеждава себе си, че той е по-добър човек, отколкото го е смятала.
„И страноприемницата е кръстена на негово име. — Тя се извърна настрани. — Което, убедена съм, щеше да го ужаси, но по съвсем различни причини от тези, които накараха мен да се ужася“.
Наблюдателят Ортън ги поведе през тъмна, тясна врата. Последва сложна процедура, с която той удостовери своята самоличност, тази на капитана и на посетителите, след което се разнесоха най-различни звуци, съпровождащи действието на заключващия механизъм. Когато вратата се отвори, Сония с изненада установи, че тя е дебела една педя и е направена от желязо. Групичката влезе в стаята и мина пред същата разпознавателна процедура, за да минат през втора, също толкова здрава врата. Обитателите на крепостта не поемаха никакви рискове.