Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Тогава предайте поздравите ми на булката и младоженеца. — Сония се усмихна. — Те ще останат ли тук тази нощ?
— Н-н-н… — Фондин си пое дълбоко дъх и се изпъна. — Не, ще се приберат в новата си къща.
Но много от гостите сигурно ще останат, предположи тя.
— О, и нова къща. Добре, няма да отнемаме много от времето ви. Сигурна съм, че една стая ще ни е достатъчна — каза му Сония. — С отделни легла и разделителен параван, разбира се. Ще се храним тук, за да можете да отдадете цялото си внимание на гостите. Ще ни покажете ли стаята?
Фондин кимна, поклони се дълбоко и ги поведе нагоре по стълбите. Поколеба се пред няколко врати, кършейки ръце, и накрая с очевидна неохота ги поведе към стаята в дъното на коридора. Когато отвори вратата, Сония с удоволствие забеляза, че стаята е сравнително скромна, с единично легло и без следи от скорошни обитатели. Беше се притеснявала, че собственикът ще премести някои гости от стаите им или че няма изобщо да има свободни стаи. Гилдията плащаше на страноприемниците, които се намираха на главните пътища, за да поддържат непрекъснато по една свободна стая, и всички очакваха, че това ще е най-добрата стая. Но сигурно понякога съдържателите се изкушаваха да настаняват в тях гости, когато страноприемницата беше пълна, особено когато се намираше на някой не толкова оживен път.
— Ще свърши работа — каза му тя.
— Ще донесат още едно легло и параван, милейди — каза той и бързо се отдалечи.
Сония влезе в стаята, следвана от Регин.
— Да предложа ли да спя на пода? — попита той.
Сония се обърна и го видя да се усмихва.
— Няма да разваля ничия вечер, като настоявам да получа най-добрата стая или пък да искам две стаи, но спането на пода вече ще е прекалено.
Скоро всичко бе уредено. На малка масичка бяха подредени обилна вечеря и бутилка вино. То се оказа много добро. Твърде скъпо дори за местната сватба, заподозря Сония. Сигурно Гилдията поддържаше запас от хубави вина за членовете си.
— Имате ли още от това вино? — попита тя младата жена, която пристигна да отнесе съдовете.
— Да, милейди.
— Младоженците тук ли са още?
— Канят се да си тръгват, милейди.
— Дайте им една бутилка като сватбен подарък.
Младата жена я погледна изненадано.
— Да, милейди.
Регин сви устни и изненада Сония, като се надигна от стола си и тихо последва жената надолу по стълбището. Когато се върна, Сония го погледна с въпросително вдигнати вежди.
— Просто се погрижих подаръкът да стигне до получателите си — каза той и седна на стола си. — И така. „Подслонът на Фергън.“ — Регин се намръщи. — Той не избяга ли, когато Крепостта бе нападната от ичаните?
— Да. Което се оказа най-смисленото нещо.
— И проява на страхливост. — Регин сви рамене. — Все пак никой не знае как ще реагира, когато се озове в истинско сражение. Да кръстят страноприемницата на негово име? — Той поклати глава. — Кажете ми, че из Киралия има страноприемници, които са кръстени на загинали във войната магьосници, а не само на Фергън.
— Не знам. Надявам се. — Тя се намръщи. — Неприятно ми е, че нещо носи името на мъжа, който затвори мой приятел, за да може да ме изнудва, но чувството е твърде лично и не може заради него да не бъде почитан.
Регин я погледна.
— Ах, точно така. Той искаше да бъдете изхвърлена от Гилдията, за да попречи нови хора от нисшите съсловия да бъдат приемани в нея.
— Да. Щеше да бъде ужасен, ако бе останал жив и свидетел на промените в Гилдията.
— Човек никога не знае. След нашествието можеше и да се промени. Това се случи с много хора, да знаете.
Тя го погледна. Той издържа погледа й. В очите му проблесна очакване. „За какво? За да призная, че сега е по-добър човек? Да го уверя, че не тая злоба към него? Или да призная, че съм започнала да му вярвам? Може би дори да го харесвам? Да, може би не трябва да стигам чак дотам“. Тя си пое дълбоко дъх, за да отговори.
— Сония?
Гласът на Разпоредителя Оусън в главата й я накара да подскочи. Тя ахна изненадано. Винаги се изненадваше на контактите през някой от кръвните й пръстени, защото никога не знаеше кога другият човек ще го сложи на пръста си.
— Оусън!
— Имам добри новини — каза Оусън. — Крал Амакира е освободил Лоркин.
Заля я вълна от облекчение, последвана от нова тревога.