Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тя тихо почука по ламперията — неритмично, за да може всеки, който не знаеше, че зад стената има проход, да си помисли, че чува някоя буболечка. Миг по-късно Джона влезе бързо в стаята и впери поглед в капака. Въпреки че не виждаше Лилия, тя кимна и махна с ръка.
Резето се плъзна безшумно и капакът леко се отвори навътре. Джона пристъпи напред и помогна на Лилия да излезе. Отворът се намираше доста над пода и слизането не беше лесно, за което въобще не помагаше фактът, че Лилия трябваше да се прегъне на две, за да мине през него.
— Как са всички? — попита Джона.
— Добре — отвърна Лилия. — Благодарят ти за помощта. Черният магьосник Калън върна ли се?
— Да, преди около десетина минути.
Лилия отиде бързо в стаята си, за да облече мантията си.
— В такъв случай трябва да побързам, или ще го заваря по спално бельо.
Джона изпръхтя развеселено.
— Това ще да е доста странна гледка.
Лилия се ухили.
— Сигурно.
Обикновените панталони и риза, които Джона й бе донесла за случаите, когато посещаваше Аний и Сери, бяха много по-удобни за катерене и тя се изпълни с благодарност към жената, когато видя петната и протритите места, с които се бе сдобила тази вечер. По-добре да повреди тях, отколкото мантиите си.
Лилия се преоблече бързо и се върна в гостната.
— Благодаря, че ме изчака — каза тя на Джона. — Вече не е нужно да стоиш тук. Ще се върна веднага, след като разговарям с Калън.
Джона сви рамене.
— Нямам нищо против да остана. — Тя се изпъна и постави ръце на хълбоците си. — Обещах на Сония, че ще ви наглеждам и няма да мога да спя добре, ако не съм сигурна, че сте се пъхнали в леглото в нормално време.
Лилия завъртя очи и въздъхна.
— Когато живеех в помещенията на учениците, никой не се тревожеше за това. — Но тя нямаше нищо против. Чувстваше се добре, че има човек, който да се грижи за нея. „А и без това не ми се иска да стоя при Калън по-дълго от необходимото“.
Тя излезе в коридора, отиде до помещенията на Калън и почука. След кратка пауза вратата се отвори навътре. Лилия веднага усети слабата миризма на роет, но тя бе застояла и изветряла, сякаш се излъчваше от мебелите. Калън седеше в голямото си кресло с книга в ръка и я погледна изненадано.
— Лейди Лилия — каза той. — Заповядайте.
Тя пристъпи вътре, затвори вратата зад гърба си и се поклони.
— Черен магьосник Калън.
— Какво мога да направя за вас? — попита той.
На лицето му бе изписано търпеливото изражение на учител, който е прекъснат в неподходящия момент от ученик. Тя сдържа усмивката си. Бе дошла тук като куриер, а не като ученик, по въпроси далеч по-важни от уроците.
— Знаете, че понякога се срещам с Аний, моя приятелка и телохранител на Крадеца Сери — започна тя, сядайки на другия стол. — Без да напускам земите на Гилдията — додаде бързо момичето.
Той кимна.
— Да.
— Казах ви, че Сери се крие и не може да поддържа… — Тя махна с ръка, търсейки подходящите думи. — Работни взаимоотношения и… контакти.
— Всички в града смятат, че е мъртъв.
— Твърде е вероятно Скелин да не повярва, че Сери е мъртъв, докато не види трупа му.
Калън кимна.
— Или не мине известно време.
— Това превръща Сери в идеалната примамка за Скелин. Което е лично негова идея — увери го момичето. — Каза да ви предам, че е готов да го направи и предлага да се срещнете, за да уговорите мястото и времето.
— Хмм. — Калън се намръщи и извърна поглед. — Това е много щедро и смело предложение. Аз му се възхищавам и го оценявам и съм сигурен, че по същия начин щяха да реагират и останалите от Гилдията, ако знаеха за него. И наистина бихме могли да го реализираме. — Той поклати глава. — Но не точно сега. В момента проучваме един друг начин. Все още не мога да ви разкрия подробностите, но ако имаме успех, няма да е необходимо да рискуваме живота на Сери.
Лилия изпита леко разочарование, после облекчение последвано от нетърпение.
— След колко време ще знаете? Скривалището на Сери е… ами, последното му убежище. Ако Скелин го открие, Сери няма къде другаде да отиде.