Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Не бива да прибързваме. Може да отнеме седмици, месеци. Колко време смята Сери, че ще може да остане скрит? — попита Калън.
Седмици! Месеци! В гърдите й се надигна гняв, но когато погледна към Калън, тя видя искрена загриженост в очите му. Гневът бързо се стопи.
— Не знам. И той не знае. Скелин може да го открие още тази вечер, може да го намери след няколко седмици. Намирането на храна, без да се разкриват, е доста трудно. Рискуват всеки път, когато излязат навън.
Калън се пресегна и постави ръка на рамото й.
— Разбирам. Правим каквото можем, Лилия. Кажи на Сери, че оценявам предложението му и мога да се възползвам от него, ако плановете ни се провалят. Междувременно да направи всичко възможно да остане скрит.
Лилия кимна и въздъхна.
— Ще му кажа. Но няма да му хареса.
— Не го и очаквам. — Той я погледна съчувствено, но после внезапно се намръщи. — Нали нетърпеливостта му няма да го подтикне към глупави действия?
Тя преглътна горчивия си смях.
— Едва ли, но той е Крадец. Свикнал е да управлява сам живота си. — Забелязвайки повдигнатите вежди на Калън, тя поклати глава.
— Двете с Аний ще направим всичко възможно да го разубедим, ако се опита. Освен това подозирам, че Гол също може да се опита да го вразуми.
Калън кимна.
— Добре.
Лилия стана и приглади мантията си.
— По-добре да си тръгвам. Лека нощ, Черен магьосник Калън. Дано плановете ви имат успех.
Той кимна.
— Благодаря. Лека нощ, лейди Лилия.
Момичето се обърна към вратата и тя се отвори. Когато излезе в коридора, тя с облекчение вдъхна чистия въздух. Но после настроението й отново се помрачи.
„На Сери това няма да му хареса. Според мен той вярва… не, по-скоро уважава Калън, отколкото да му вярва… достатъчно, че да изчака и да види дали плановете му ще се реализират. Но не това е основният проблем. Как да ги изхранвам и крия в продължение на седмици — месеци дори? Накрая все някой ще ги забележи“.
Оставаше й само да се надява, че с помощта на Джона ще успеят да предотвратят това, и че „другият начин“ на Калън ще се окаже успешен.
Глава 12
Шпиони
Смятате ли, че трябва да изчакаме Лилия? — попита Аний, поглеждайки към тавана на тунела.
Сери повдигна фенера.
— Точно сега едва ли ще се срути. — Тунелът беше дълъг и Аний водеше с бърза крачка. Твърде бърза. Сери се бе възползвал от хлътналия покрив, за да се поспре и да си поеме дъх, надявайки се, че останалите ще приемат постъпката му просто като проява на предпазливост. — Но пък кой знае?
— Аз не знам — призна си Аний. — Според мен няма да се срути, стига да не пипаме нищо. Но не трябва да стоим дълго тук.
Гол издаде тих звук, с който показа, че смята и двама за луди. Той гледаше към корените на дърветата, които стърчаха от тавана, и намръщено огледа стената. Когато пристъпи към нея, Сери осъзна, че не се мръщи неодобрително, а заинтригувано.
Тогава и той видя какво е забелязал Гол. Светлината не проникваше иззад някои от корените, както би могло да се очаква. Зад тях витаеше пълен мрак. Той се приближи, улови снопче бледи корени и внимателно дръпна. Те се откъснаха, без да се съпротивляват. „Не са прикрепени към нищо. От другата страна има дупка“.
— Нали ти казах да не пипаш никакви… — рече Аний, докато той издърпваше корените навътре. — Ох.
Пред тях се разкри входът към друг коридор. Таванът му беше поддържан от същите напукани тухлени стени. Сери погледна към дъщеря си и се усмихна, когато тя пристъпи напред и надникна вътре с блеснали очи.
— На това му се вика късмет — отбеляза тя. — Ако се наложи да бягаме, можем да се шмугнем тук. И ако преследвачите не ни видят, така и няма да разберат къде сме отишли.
— Искаш ли да го проучим? — попита Сери.
— Разбира се.
Сери се обърна към Гол.
— Остани тук. Ако чуеш нещо, което да наподобява срутване, доведи Лилия.
Гол изглеждаше така, сякаш бе готов да възрази, но след това въздъхна тежко и кимна. Сери повдигна леко коренището, за да може Аний да се промуши през отвора. Тя вървеше бавно, повдигнала фенера нагоре, за да може да оглежда стените, тавана и пода. Коридорът не беше в по-лошо състояние от останалите. Участъци от него бяха разрушени, но по-голямата му част изглеждаше стабилна.
Докато вървяха напред, Сери се зачуди как ли е минал разговорът на Лилия с Калън. Щяха да се видят с нея чак на сутринта. Той бе решил да прекарат нощта в проучване на коридорите и търсене на подходящо място за капана, който подготвяха на Скелин. Аний смяташе, че трябва да го примамят в подземните стаи близо до Университета, за да могат да избягат в сградата. Това бяха същите онези стаи, където Сери се бе натъкнал на Аний и Лилия. Лицето му пламна, щом си спомни за тази случка. В публичния дом, където бе израснал, имаше жени, които търсеха любовта на други жени, а някои създаваха връзки, които траеха много години. Това бе един от многото начини за намиране на удоволствие, приятелство и любов. Освен това бе започнал да разбира, че живее в един изключително толерантен свят. Хората извън него не одобряваха нищо, което се различаваше от собствените им вкусове. И то не само хората от висшите съсловия. По това подземният свят не се различаваше особено от тях.