Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тесен, стръмен коридор водеше нагоре. По стените се виждаха отвори на тръби, което предполагаше, че в него може да се изсипе нещо. „Вода или нещо далеч по-неприятно?“ Предметната защита не винаги можеше да спре магьосник, но той можеше да бъде излъган да свали гарда си или да го изненадат, преди той или тя да намери подходящ начин да им се противопостави. Коридорите бяха проектирани във формата на лабиринт, за да объркват и дезориентират врага, и същевременно да позволят на обитателите да избягат.
Когато стигнаха края на коридора, Ортън се спря и се обърна към нея.
— Надявам се, че не разчитате на неосведомеността на сачаканците за вашето пристигане тук.
Тя го погледна и усети как я побиват тръпки.
— Защо?
— Знаем, че пътят се наблюдава. Патрулите ни откриха следи и други доказателства откъм киралийската страна на планината. Ние, естествено, можем да наблюдаваме сачаканската страна само отдалеч, но нашите наблюдатели са виждали малки групи хора да минават отсам.
— Ичани?
Ортън се намръщи.
— Подозирам, че не. Ичаните не носят хубава храна със себе си. Които и да са били, не са си правили труда да прикриват следите си, когато навлизат в нашата страна. Може би защото не осъзнават, че прекосяват границата. Все пак не сме нарисували черта, която да я определя с точност.
Мисълта, че ичаните имат навика да влизат в Киралия, не бе особено утешителна. Изгнаниците, които обитаваха планините, бяха неорганизирана тълпа и по-често нападаха себеподобните си, отколкото пътешествениците. Това, че едва не бяха завладели Киралия, се дължеше единствено на факта, че един от тях бе проявил достатъчно силна воля и бе успял да ги обедини — за което му бяха нужни години.
Организираната сачаканска армия щеше да е непобедима. Може би все още беше така. И ето, тя стоеше тук, в едно от малкото отбранителни оръжия на Киралия, готова да влезе в Сачака, за да спаси сина си. „Трябва да вярвам, че Калън и Лилия са достатъчна защита, ако сачаканците се възползват от моето отсъствие. Единият е пристрастен към роета. Другият е наивна млада жена“. Внезапно й се зави свят и й се догади.
„Трябва да спра да мисля за това“ — каза си тя.
— Според вас кои са тези хора? — попита тя.
— Шпиони.
— На сачаканския крал?
Ортън кимна.
— Че на кого другиго?
„На кого, наистина.“
След още няколко криволичещи прохода те пристигнаха в трапезарията, която бе достатъчно голяма, за да побере десетина души. Масата бе застлана с впечатляващо фина покривка. Три жени и двама мъже стояха до нея, в очакване да бъдат представени. Двамата втори капитани и техните съпруги, както и жената на един отсъстващ командир. Ортън покани всички да седнат, зае мястото си и помоли прислужниците да поднесат храната.
Тя беше изненадващо вкусна. Ортън обясни, че според него добрата храна прави чудеса с морала на тукашните бойци, които живееха далеч от Имардин и бяха изправени пред постоянната заплаха от нашествие. Местните фермери и ловци също печелеха добре от търговията. И все пак вечерята не мина съвсем спокойно. На няколко пъти бяха прекъсвани от пазачите, които носеха съобщения или докладваха. Първоначално Сония ги слушаше внимателно, предполагайки, че се е случило нещо важно, но постепенно й стана ясно, че това е просто рутина, която се спазваше винаги — и дори вечерята с високопоставени магьосници нямаше да я прекъсне.
Останалите гости бяха свикнали с това и не прекъсваха разговорите си. Сония разбра, че е престанала да обръща внимание на докладите, едва когато Ортън прекъсна разговора й с капитан Петър.
— Черна магьоснице Сония — каза той с мрачен и официален тон.
Тя се обърна и забеляза, че въпреки спокойното си лице, очите му блестят трескаво.
— Да, Наблюдателю Ортън?
— Пристигна странно съобщение. — Той й подаде къс хартия, сгънат по странен, ъгловат начин. — Началникът на дежурните, който го е получил, каза, че пристигнало, плъзгайки се по въздуха като птица и се приземило в краката им.
Тя погледна към ситно изписания лист и сърцето й подскочи, макар да не бе сигурна дали причината бе вълнение или безпокойство.