Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Той добре ли е?
— Дя. Според нас не е измъчван или наранен, макар Денил да подозира, че преживяването е било доста мъчително за него.
— Той ще тръгне ли скоро към дома? Да го посрещна ли?
— Амакира му е забранил да напуска Дома на Гилдията.
— Ох.
В гърдите й пламна гняв, заменен от по-кротко недоумение. Защо освобождава Лоркин, а след това го задължава да остане в страната?
— Поне сега е една крачка по-близо до прибирането у дома. Ще продължим чрез Денил да настояваме да му позволят да се завърне.
— И чрез мен?
— Да. Не е необходимо да променяме плановете си, а вие имате и друга задача.
— Разбира се.
— Успех. Ще се свържа с вас отново, когато науча нещо ново.
— Благодаря ви.
Усещането за празнота в главата й подсказа, че Оусън е свалил пръстена. Тя примигна и очите й постепенно привикнаха към околната среда. Регин я наблюдаваше напрегнато.
— Лоркин ли беше или Оусън?
Тя го погледна.
— Откъде знаете, че Лоркин има мой кръвен пръстен?
Регин се усмихна накриво.
— Като че ли ще го изпуснете от погледа си, без да сте му връчили един.
Тя кимна.
— Да, човек лесно би се досетил за това. Беше Оусън. Лоркин е пуснат от затвора, но сачаканският крал му е забранил да напуска Дома на Гилдията.
Регин се изпъна.
— Това са добри новини. В такъв случай ще пътуваме ли до Арвис?
— Да.
Той присви очи.
— Не само защото искате да се погрижите да се прибере у дома?
Сония скръсти ръце.
— Смятате, че няма да се подчиня на Гилдията?
— Да. — Той издържа погледа й. — Но само заради доброто на Лоркин.
— Когато изчезна първия път, не хукнах веднага да го спасявам — напомни му тя. — Както и да е, Оусън нареди да продължим според плановете ни.
Регин кимна.
— Всичките?
— Да. Според вас на този етап кой от тях бихме могли да пропуснем?
Той сви рамене и погледна встрани.
— Не знам. Вие казахте „планове“, не „планът“. Ние имаме само една официална причина да заминем за Сачака.
— С множество вероятни последствия, с които трябва да се оправяме. — Сония отчаяно завъртя очи. — Нима през цялото пътуване ще търсите скрити цели и мотиви във всяка моя дума?
— Сигурно — ухили се Регин. — Не мога да се сдържа. Навик. Може да се сметне и за талант. Дразнещ, може би, но наистина се опитвам да го използвам за добро.
Сония въздъхна.
— Добре, но не ме дразнете без добра причина. Това няма да доведе до добро.
— Няма. — Регин поклати глава с подчертано, преувеличено съгласие, а очите му проблеснаха весело. Тя усети как устните й се разтягат в усмивка, но в този миг си спомни, че той е прав — наистина имаше още една причина за пътуването им. За миг й се прииска да му признае за срещата с Изменниците.
„Още не“.
Сония въздъхна и допи виното си.
— Надявам се, че не хъркате, защото съм свикнала да работя нощем и се будя лесно. Ако не се наспя добре, ставам много раздразнителна.
Той се изправи и отиде до леглото от другата страна на паравана.
— Ех, Сония. Поискахте от мен нещо, което не мога да ви обещая.
По-късно през нощта тя наистина се събуди и се заслуша в дишането му. Не беше шумно, но й се струваше наистина необичайно да чува някой, който спи наблизо.
„Което е неочаквано успокояващо“ — осъзна тя.
От първия път, когато се спусна по скрития комин в стената на гостната на Сония, Лилия се чудеше каква ли е била целта му. Подобни имаше във всички стени, макар тя да подозираше, че никой от обитателите не знаеше за съществуването им. На равни интервали от стените стърчаха тухли, което бе твърде удобно, за да не е замислено като стълба.
Предположенията на Сери включваха улей за спускане на боклука и отходен канал. За щастие нямаше никакви следи, че отворът е използван за такива цели. Лилия смяташе, че това са комини, въпреки че по тухлените стени не се забелязваха никакви следи от сажди.
Когато стигнаха до върха, тя надникна през шпионската дупка, която Сери бе издълбал преди много години. Гостната на Сония беше празна.
„Къде ли е Джона?“
Може би прислужницата се намираше в някоя от другите стаи. Може би беше извикана някъде. Лилия се пресегна към резето, но се поколеба. Възможно бе Джона да е в някоя от спалните с посетител, макар момичето да не се сещаше за причина някой непознат да бъде там с нея… с изключение на неколцина скандално известни типове, с които Джона едва ли общуваше.