Английското момиче
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриель Аллон #13
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 978-954-26-1402-9
- Переводчик: Иван Димитров Атанасов
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Английското момиче». Краткое содержание книги:
Маделин Харт изчезва безследно по време на лятната си почивка. Скоро след това прессекретарят на министър-председателя получава плик. В него има бележка, която гласи: Имате седем дни, иначе момичето ще умре. Опасявайки се, че евентуален скандал ще компрометира кариерата му, Ланкастър решава да уреди въпроса дискретно. А затова му е необходим опитен и доверен човек — Габриел Алон. Тайният агент се заема с поредната рискована мисия. На карта е заложена не само репутацията на английския премиер, но и животът на Маделин и този на Алон.
Подът вътре бе дървен и неравен — като дъсчения под на стара селска къща. Докато завиваха няколко пъти в различни посоки, Алон имаше чувството, че го води някаква авторитетна личност. Те се спуснаха по стръмно стълбище и се озоваха в хладно мазе, където миришеше на варовиков камък и влага. Ръцете го избутаха напред още няколко метра, дръпнаха го да спре, а след това го настаниха да седне в края на легло. Габриел се вслуша внимателно в стъпките на похитителите, докато те се оттегляха, опитвайки се да определи техния брой. После една тежка врата се затръшна с безвъзвратността на капак на ковчег. След това се възцари тишина. Усещаше само миризма — тежка и отвратително сладникава. Миризмата на човешко същество, държано в плен.
Той седеше неподвижно и безмълвно, убеден, че е оставен сам в стаята. Но след няколко секунди една ръка свали качулката от главата му. Тя принадлежеше на млада жена — мършава, бледа като порцелан, но въпреки това изключително красива.
— Аз съм Маделин Харт — каза тя. — А вие кой сте?
26.
Северна Франция
През изминалите девет дни Габриел се беше мъчил да нарисува ясно лицето ѝ в съзнанието си. Тя беше скица, направена с въглен, име във внушително досие, услуга за стар приятел. И сега най-сетне седеше пред него — пленницата, заради която той бе измъчвал и убил, позираща сякаш за собствения си портрет. Носеше тъмносин анцуг и платнени обувки без връзки. Беше по-слаба, отколкото на видеокасетата, по-слаба дори от последната снимка, която бяха изпратили като доказателство, че е жива, и косата ѝ бе пораснала най-малко с два сантиметра, откакто бе изчезнала. Тя беше сресана назад и се спускаше безжизнено по гърба ѝ. Скулите ѝ бяха ясно очертани, а под синьо-сивите ѝ очи имаше тъмни кръгове като синини. Ръцете ѝ бяха прилежно скръстени в скута ѝ. Китките ѝ бяха само кости и сухожилия, а ноктите ѝ бяха изгризани до живеца. Въпреки това, тя излъчваше достойнство и внушаваше уважение. Стана му ясно защо Джеръми Фалън бе заявил, че е предопределена за място в Парламента, и защо Джонатан Ланкастър бе рискувал всичко заради нея. Габриел внезапно осъзна, че той бе направил същото.
— Аз съм тук, за да ви отведа, Маделин — отговори най-накрая на първоначалния ѝ въпрос. — Това е част от края на играта.
— Искали сте да видите дали все още съм жива?
Той се поколеба за момент, после кимна утвърдително.
— Ами, жива съм — рече тя. — Или поне си мисля, че съм жива. Понякога не съм толкова сигурна. Не знам колко е часът, кой ден от седмицата сме или кой месец. Дори не знам къде съм.
— Мисля, че сте във Франция — отвърна Габриел. — Някъде на север.
— Мислите?
— Бях докаран тук в багажника на кола.
— Аз прекарах много време в багажника на автомобил — каза съчувствено младата жена. — Струва ми се, че си спомням плаване с корабче няколко часа след като ме отвлякоха, но не съм сигурна. Те ми инжектираха нещо. След това всичко беше като в мъгла.
Габриел предположи, че разговорът им е наблюдаван и подслушван. Ето защо не каза на Маделин, че е била докарана от Корсика до континента на борда на тринайсетметровата моторна яхта „Лунен танц“, управлявана от контрабандист на име Марсел Лакроа, и е била придружавана от мъжа, с когото е обядвала по-рано същия следобед в „Ле Палмие“. Той имаше много въпроси, които искаше да ѝ зададе за мъжа, когото познаваше само като Пол. Кога се е запознала с него? Какъв е бил характерът на отношенията им? Вместо това я попита дали си спомня обстоятелствата около нейното отвличане.
— Случи се на пътя между Пиана и Калви. — Маделин замълча. — Били ли сте някога там?
— На Корсика ли?
— Да.
— Никога не съм стъпвал там.
— Островът е доста красив. Наистина — каза младата жена, което прозвуча съвсем по английски. — Така или иначе, карах малко по-бързо, отколкото би трябвало, както винаги си карам. Една кола спря пред мен точно след един сляп завой. Успях да натисна спирачките, но въпреки това се блъснах доста силно отстрани в колата. Отне цяла вечност, докато заздравеят всички ожулвания и натъртвания.
— Тя потърка опакото на ръката си. — Колко време мина? — попита. — От колко време ме държат?