Обединени от божества

Лейн мълчеше. Почитта на Миранда към това могъщо създание бързо се топеше. Подобно на повечето елементи от пророчеството, далеч не се бе оказало според очакванията й. Наместо благородното, великодушно, грижовно същество, което бе очаквала, тази жена бе успяла само в рамките на няколко изречения да се представи като нетактично създание с чувство за превъзходство. Всичко изречено от нея оставяше впечатлението на студена стерилност. В известна степен отношението й напомняше на това, което Миранда трябваше да въплъти като Теселор — но тонът й влошаваше нещата. Изреченото от девойката поне носеше сарказъм. А тази жена говореше откровено, сякаш нямаше никакво съмнение, че всичко изречено от нея бе абсолютен факт.

— Какво ти има? Ние сме обитателите на този свят! Твой дълг е да ни защитаваш, не да ни владееш — рече Миранда, а раздразнението й успя да избута умората.

— Кажи на човека си, че… — поде жената.

— Кажи й сама и изчезвай! — изръмжа Лейн.

Ускори крачката си, така че за болнавата Миранда бе трудно да го следва, дори и с помощта на Дезмър. Жената въздъхна изнервено и за пръв път от деня на призоваването си в Ентуел се обърна към Миранда. С безкрайно търпение методично се зае да разруши и последното късче надежда, че би могла да се окаже героинята, за която момичето се бе надявало.

— Дългът ми е към света, не към обитателите му. Трябва да ви защитавам, доколкото сте продукт на природата. Като се изключи това, не виждам разлика между теб и овъглената земя, върху която стоиш. Ако внезапно приемеш нейната форма, нямаше и да разбера, че нещо се е променило. Пазих този свят от зората на времето, малката частица история, през която ти и подобните ти го населявате, не представлява по-голям интерес, нито има по-голямо значение от предшествалите я вечности. Обществото ви е късогледо, глупаво и споделящо твърде голямата вероятност само да сложи край на съществуването си, без да остави никаква следа. Смятам за изключително благоволение усилията си да науча поредицата от скимтене и ръмжене, която наричате език. Изобщо нямаше да прибягвам до него, ако онзи, когото наричате Лейн, не се противеше да използва духовно общуване. Той е единственото същество, освен мен, което се отличава по нещо — рече тя, преди отново да се обърне към малтропа.