Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Остатъкът от деня - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Остатъкът от деня

Электронная книга - «Остатъкът от деня». Краткое содержание книги:

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.
1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 89
Перейти на страницу:

Може би съм отговорил нещо, не знам. Във всеки случай не откъсвах очи от книгата. Изминаха няколко минути, през които очаквах мис Кентън да се извини и да излезе. Вместо това я чух да казва:

— Интересно какво четете така задълбочено, мистър Стивънс.

— Просто книга, мис Кентън.

— Виждам, мистър Стивънс. Мен обаче ме интересува каква е тя.

Вдигнах поглед и осъзнах, че мис Кентън се приближава към мен. Бързо затворих книгата, притиснах я до гърдите си и се изправих.

— Мис Кентън, длъжен съм да ви помоля да уважавате правото ми на уединение.

— Но защо се стеснявате толкова, мистър Стивънс? Да ви кажа, подозирам ви, че четете нещо пикантно.

— Мис Кентън, нима допускате, че в библиотеката на негова светлост може да се намери нещо „пикантно“, както вие се изразихте.

— Чувала съм, че много учени книги съдържат безкрайно пикантни пасажи, ала никога не съм се осмелявала да погледна. Хайде, мистър Стивънс, позволете ми да зърна какво четете.

— Мис Кентън, моля ви, оставете ме на мира. Не е редно да продължавате да ме тормозите така през безценно оскъдното свободно време, с което разполагам.

Но мис Кентън се приближаваше и трябва да призная, че ми беше малко трудно да реша какво да предприема. Изкушавах се да пъхна книгата в чекмеджето на бюрото и бързо да го заключа, това обаче ми се стори някак абсурдно пресилено. Отстъпих няколко крачки назад, като все още притисках книгата до гърдите си.

— Моля ви, покажете ми томчето, което държите, мистър Стивънс — настояваше мис Кентън, като продължаваше да напредва, — и няма повече да ви отнемам удоволствието от четенето. Какво чак толкова може да бъде, та така ревностно го криете?

— Мис Кентън, дали ще разберете заглавието, или не, изобщо не ме интересува. Но по принцип възразявам да нахлувате така в стаята ми и да смущавате уединението ми.

— Чудя се дали книгата е съвсем почтена, мистър Стивънс, или се опитвате да ме предпазите от шокиращото й влияние?

А после тя вече стоеше пред мен и изведнъж се случи нещо странно — сякаш внезапно и двамата преминахме в съвсем друго ниво на съществуване. Опасявам се, че не съм в състояние да опиша какво имам предвид. Единственото, което мога да кажа, е, че внезапно всичко наоколо ни като че застина в пълна неподвижност; стори ми се, че и поведението на мис Кентън рязко се промени. Изражението й стана необичайно сериозно, дори леко уплашено.

— Моля ви, мистър Стивънс, позволете ми да видя книгата.

Пресегна се и внимателно започна да освобождава томчето от ръката ми. Реших, че ще бъде най-добре да не я гледам, докато го прави, но тя беше толкова близко, че за да успея, трябваше да изкривя врата си под доста необичаен ъгъл. Мис Кентън продължаваше много нежно да се бори за книгата, като практически разтваряше пръст по пръст. Стори ми се, че процесът продължи безкрайно дълго, ала през цялото време съумях да запазя достойнството си. Най-после я чух да изрича:

— Господи, мистър Стивънс, че това не е нищо скандално. Най-обикновена сантиментална любовна история.

В този момент реших, че е крайно време да престана да толерирам поведението й. Не си спомням точно какво казах, но във всеки случай твърдо отпратих мис Кентън от стаята си и приключих епизода.

Предполагам, трябва да спомена няколко думи за книгата, заради която се разигра тази дребна случка. Вярно е, че спокойно би могла да се характеризира като „сантиментален романс“ — един от многото, които се намираха в библиотеката и в стаите за гости за развлечение на дамите. А причината да се занимавам с подобни произведения бе проста — с тяхна помощ човек ефикасно можеше да поддържа и обогатява познанията си по езика. Мое лично мнение е — не знам дали ще се съгласите, — че що се отнася до нашето поколение, твърде голямо внимание се обръщаше ние, професионалистите, да имаме добро произношение и да владеем литературния език. Тоест на тези неща понякога се наблягаше повече, за сметка на по-важни професионални умения. И все пак никога не съм смятал, че хубавото произношение и изкусното владеене на езика не са привлекателни качества, и винаги съм се стремял да ги развивам и у себе си. Един от най-лесните начини е просто когато имаш малко свободно време, да прочиташ по няколко страници от добре написана книга. Тъкмо това правех от няколко години и често избирах романи от типа на този, който мис Кентън ме завари да чета, просто защото подобни книги обикновено са написани на чудесен английски с много елегантен диалог — все неща, от които имам голяма практическа полза. По-сериозната книга — да речем, научно изследване, — макар и като цяло далеч по-образователна, е претъпкана с термини с по-ограничена употреба в нормалното ми общуване с дамите и господата.

1 ... 56 57 58 59 60 61 62 63 64 ... 89
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)