Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— О, не, не това е въпросът — възрази Ария. — Запозната съм добре с няколко музикални направления и те уверявам, че Химнът на короната е абсолютно ужасен.
Арарис, който беше седял мълчалив и неподвижен през по-голямата част от пътуването — всъщност спеше с онази котешка лекота, която позволява моментално да се събудиш при необходимост, веднага отвори очи, когато рицарите, които носеха въздушния екипаж, приближиха до вратата и я отвориха.
— Лейди — каза той тихо, — ако ме извините.
Излезе първи от паланкина — както настояваше да прави всеки път — и миг по-късно сведе глава пред вратата и подаде ръка на Исана.
— Моля, лейди.
Исана хвана подадената ръка и излезе навън на осветена от грубо направени факли площадка на върха на Стената. Светлината беше доста по-мрачна и някак по-първобитна от малката чиста синьо-бяла светлина на магическата лампа във въздушната карета. Червената светлина и плътните сенки падаха върху всичко наоколо и тя инстинктивно стана по-предпазлива към всичко наоколо.
Да стоиш на Защитната стена, осъзна Исана, беше все едно да стоиш на път, или на мост, или на която и да е сграда — или, по-точно, като да стоиш на площад в малък град. Стената беше широка петдесет фута, а отгоре й, докъдето поглед стигаше, имаше редица конструкции, обрамчени от четири кули, издигащи се от Стената — стандартно алеранско укрепление, издигащо се на още двадесет фута над нивото на Стената. Няколко каменни стени, високи до коляното, се виждаха тук-там около тях и Исана осъзна, че това трябва да са стените около стълбищните клетки, които са потънали в структурата на самата Защитна стена. Кратката оценка показа на Исана, че частта от Стената, на която са застанали, включва достатъчно структури, за да поберат цял град. Това обяснява, помисли си тя, големия брой легионери, събрани, за да посрещнат паланкина въпреки късния час. Почти две кохорти бяха тук, или, предположи тя, Първата кохорта на легиона, подредена пред паланкина, и поне пет пъти повече легионери, предвид нейния статус, стояха на позиции по зъбците на Стената, на всяко ниво на укреплението, по цялата осветена повърхност, докъдето стигаше погледът й.
На нагръдника на всеки легионер се виждаха три алени диагонални ивици — знакът на легионите на Антилус — въпреки че върху няколко шлема и щита Исана забеляза по-цветно хералдическо изображение, явно рисувано от самите легионери: три разкъсни кървави рани, сякаш нанесени от ноктите на някоя огромна полярна мечка.
Мъж с по-фин нагръдник и изкусно направен шлем на трибун пристъпи напред и отдаде чест. Беше висок, спретнат и изглеждаше като професионален военен от главата до петите.
— Ваше височество, ваша светлост. От името на моя господар, негова светлост Рокус Антилус, добре дошли на Стената. Аз съм трибун Гариус.
Исана склони глава. Студеният въздух я накара да потръпне въпреки топлите дрехи и тежкия плащ, който носеше.
— Благодаря ви, трибун.
— Позволете да попитам, трибун — каза Ария, — защо лорд Антилус не е тук, за да ни поздрави лично?
— Той съжалява, че неговите задълженията му попречиха да бъде тук — отговори мъжът без колебание.
— Задължения? — попита Ария.
Гариус я погледна с нетрепващ поглед и посочи южната страна на Стената.
— Вижте сами, ваша светлост.
Ария погледна към Исана, тя й кимна и двете пристъпиха към южната страна на Стената, придружени от Гариус и мълчаливия Арарис.
Първото, което Исана забеляза само след няколко крачки беше, че температурата забележимо се повиши — поне с няколко градуса. Второто беше, че пространството от другата страна на Стената беше ярко осветено. На земята долу бяха пръснати около стотина мъже, които работеха под светлината на факли. Те очевидно току-що бяха завършили изграждането на някаква ниска дървена платформа, която да поддържа няколко десетки сандъка, а след това с потръпване, което нямаше нищо общо със студеното време, Исана осъзна, че сандъците не са просто сандъци.
Това бяха ковчези.
Мъжете — инженери от легиона, както сега осъзна, застанаха в редица с лице към ковчезите, поставени върху дървената платформа.
— А — тихо каза Ария. — Сега разбирам.
— Изгарят мъртвите? — попита Исана.
Ария кимна спокойно.
— Легионерите със сигурност. Тези, които са загинали в битката срещу ледените, почти винаги се покриват със слана. Сред легионерите е традиция да обещават на своите другари, че каквото и да се случи, те никога няма да ги оставят замръзнали на земята.