Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
— Ваша светлост — предпазливо каза Исана, — това не е това, което Първият лорд…
— Първият лорд — изплю Антилус и презрението клокочеше във всяка сричка. — Той няма понятие какво е да се живее тук. Той няма понятие колко легионери съм погребал — повечето от тях — шестнайсет-седемнайсетгодишни хлапета. Той няма понятие какво представляват ледените или на какво са способни. Той никога не ги е виждал. Никога не е измивал кръвта им от себе си. А аз го правя. Всеки ден.
— Но…
— Не смейте да мислите, че можете да се разхождате тук половин час и после да ми говорите за моите собствени владения, ваше височество — изръмжа Антилус. — Няма да позволя да бъда тормозен от домашния любимец на Гай…
— Рокус — рязко каза Ария. Гласът й беше съвсем малко по-силен от шепот, но въздухът между тях тримата затрептя от мощта му.
Върховният лорд затвори уста и се загледа в лейди Плацида. После отклони поглед и поклати глава.
— Може би трябва да си починете — предложи Ария.
Рокус изсумтя. Секунда по-късно той каза, обръщайки се към Исана:
— Вашите диваци са тук. Разположили са се на лагер заедно с моите диваци. Трябва да се срещнете с тях утре сутринта. Гариус ще ви придружи до вашите стаи.
Той се обърна, отметна аленото си наметало и се отдалечи от светлината на факлата.
Исана отново потръпна и потри длани.
— Дами — каза Гариус, — ако ме последвате, ще ви покажа стаите ви.
Изкуството на компромиса?
Как тогава трябва да намери компромис, когато най-малкото едната страна на конфликта просто не иска да търси мирно решение?
Глава 15
Маркус спря пред каютата на принцепса, от която се чуваше разговор на висок тон.
— Магнус, какво според теб трябваше да направим? — попита Максимус с рязък глас. — Принцепсът и всеки шуарански каним вярват, че това е необходимо.
— Това е недопустим риск — отговори служещият в легиона с дрезгав глас, който буквално кипеше от старателно сдържан гняв. — Принцепсът на Алера просто не може да ходи по земята на чужда сила сам, уязвим и беззащитен.
— Не е като да е безпомощно дете — отбеляза гласът на Красус Антилус със спокоен, разумен глас. — Може би брат ми е прав, Магнус.
Маркус едва забележимо се усмихна. Досега вече беше успял да опознае достатъчно добре Красус и знаеше, че младежът е твърде разумен, за да се съгласи с Максимус относно пътуването на принцепса до самото сърце на канимската държава.
Но когато Красус капитулира, заставайки на страната на брат си, той ловко унищожи възраженията на Максимус.
— Октавиан е незаменим — заяви Магнус. — Дори ако се наложи животът на всеки човек в тази експедиция да бъде пожертван, само за да може той да се върне безопасно в Алера, наш дълг е да направим всичко по силите си, за да сме сигурни, че това ще се случи възможно най-бързо и ефективно. Ние сме заменими, джентълмени. А той — не.
— Аз не съм джентълмен и не съм заменима — намеси се младата жена-марат. — И не мога да си представя как смъртта на всичките ви хора би могла да помогне на моя алеранец да се върне безопасно у дома. Видяхте го в морето. Наистина ли мислите, че той може сам да управлява кораба?
Настъпи кратко, уплашено мълчание, след което Магнус каза с кисел тон:
— Аз говорех хипотетично, посланик.
— Да — насмешливо каза Кайтай. — Обяснете ми отново разликата между хипотеза и измислица.
— Добре — каза Октавиан със своя звучен баритон. Маркус си помисли, че може направо да усети тежестта на огромната власт в гласа на младия мъж. — Мисля, че точно този гаргант сме го смачкали завинаги.
— Ваше височество… — започна Магнус.
— Магнус — каза Октавиан, — за всички практически цели аз съм просто пленник, както и целият ни флот. Шуаранците контролират пристанището. Ако не отида да се срещна с майстора на войната Ларарл, след като се позовах на честта му, за да поискам защита, те могат просто да обърнат каменометите си към нас и да изпратят всички на дъното на пристанището, включително и мен. Това няма да ми помогне да се върна в Алера безопасно.
— Бихме могли да си проправим път към свободата — сковано каза Магнус.
— Възможно е. Ако нарушим примирието и нашата дума, ако предадем доверието, което са ни оказали, и ги нападнем първи — гласът на Октавиан стана малко по-твърд. — Това няма да се случи, Магнус. Това може да се окаже още по-опасно в дългосрочен план.