Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
Висока мълчалива фигура с широки плещи и пурпурен плащ се появи сред инженерите, положи ръка на рамото на сивокос ветеран, очевидно командира на инженерния полк, след което пристъпи напред и махна с ръка. Факлите избухнаха с горещ, зловещо безшумен огън, който нарасна и се разпространи с почти нежно обмисляне от тях, превръщайки се в сфери, които обгърнаха рамката и ковчезите долу.
Върховният лорд долу — Антилус, в което Исана изобщо не се съмняваше — събра дланите си в чаша и рязко ги вдигна към небето, при което горещият огън се издигна и изведнъж се превърна във фонтан, който се разпръсна в нощното небе, сякаш разлетелите се огънчета се бяха присъединили към звездите.
Миг по-късно обичайните цветове и блясък на зимната нощ се върнаха. На земята под стената не остана нищо от ковчезите, телата и рампата — дори пепел. Нямаше нито сняг, нито трева — нищо освен гола земя. Огънят напълно беше изчистил земята.
— Всъщност — с безжизнен глас обясни Гариус, — това не бяха легионери, ваша светлост. Изгубихме близо двеста легионери в последната ни битка с ледените и ги изгорихме преди три дни. Тези хора бяха ветерани. Преди два дни ледените прескочиха стената на няколко места. Тези хора паднаха, защитавайки своите холтове и семейства, преди нашата конница и рицарите да успеят да им се притекат на помощ.
Той продължи със същия спокоен, безстрастен тон:
— Но те се сражаваха и загинаха като легионери. И заслужиха да бъдат погребани като легионери.
На земята долу Върховен лорд Антилус наведе глава и покри лицето си с две ръце. Той стоя така минута, без да помръдне. Дори оттам Исана можеше да почувства ехото на неговата скръб и чувство за вина, както и болката, обхванала мъжа, сякаш можеше да я види — мъж, който очевидно го беше грижа за тях.
— Ох — прошепна Ария, — ох, Рокус.
Сивокосият центурион изръмжа заповед и инженерите отдолу започнаха да маршируват в строй.
Миг по-късно Антилус също тръгна към подножието на Стената и изчезна от поглед.
— Ще му напомня, че сте пристигнали — измърмори Гариус.
— Благодаря, Гариус — тихо отговори Ария.
— Няма за какво, мамо — младият трибун бързо се отдалечи.
Няколко минути по-късно Рокус Антилус се изкачи по една от стълбите, забелязани по-рано от Исана — Гариус го следваше зад лявото му рамо, а сивокосият центурион се държеше зад дясното.
Върховният лорд приближи право към Исана и учтиво се поклони. Първо на нея, после на Ария.
— Ваше височество. Ваша светлост.
Исана върна жеста възможно най-грациозно.
— Ваша светлост.
Рокус беше едър, мускулест и жилав мъж, приличащ на къща, построена от необработено дърво. Ъгловатото му лице поразително напомняше на Исана за младия приятел на Тави Максимус, белязано от печата на години на тревога и дисциплина, подправени с горчивина и ярост. Косата му беше тъмна, с мяркащи се сиви кичури, а очите — хлътнали от умора и мъка.
— Съжалявам, че не успях да ви посрещна лично — каза той с вял глас. — Имах задължения, които изискваха моето присъствие.
— Разбира се, ваша светлост — каза Исана. — Аз… Моля, приемете моите съболезнования по повод смъртта и страданията на вашите хора.
Той кимна с жест, лишен от какъвто и да е реален смисъл.
— Здравейте, Ария.
— Здравейте, Рокус.
Той посочи към голото парче земя и в очите му засия нещо опасно и неприятно.
— Видяхте ли какво направих току-що?
— Да — отговори Ария.
— Ако моите мъже не си бяха поставили за цел да откраднат мечовете си и да ги вземат в домовете си след края на службата, докато аз се старая да гледам на другата страна, в огъня щяха да горят жените и децата от тези холтове — изръмжа той.
Ария сви устни и сведе поглед надолу към краката си, без да каже нищо.
Антилус отново обърна строгия си поглед към Исана и каза:
— Съществува само един вид мир, който можете да постигнете с ледените.
Исана леко вдигна брадичка и бавно си пое дъх.
— Какво имате предвид?
— Те са животни — изплю Антилус. — С животни не преговаряш. Или ги убиваш, или ги оставяш на мира. Можете да говорите каквото си искате, Първа лейди. Но колкото по-скоро осъзнаете истината, толкова по-скоро ще можете да помогнете на мен и на Фригия да направим необходимото, за да окажем някаква реална помощ на юг.