Фурията на принцепса
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #5
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на принцепса». Краткое содержание книги:
След няколко неприятни секунди тя се огледа и видя, че лъвът все още се тресе. Осъзна, че чува… нещо, което издава слаби хрипове от болка. Вордът-нашественик. Когато някой от тях обитаваше тяло, той като правило се установяваше някъде в черепа. Сигурно стрелата го беше ранила.
Работата не беше свършена. Не тревният лъв бе заплахата, а нашественикът. Не можеше да му позволи да се върне при останалата част от ворда.
Тя се огледа наоколо, докато не забеляза камък, голям почти колкото главата й. Взе го, стараейки се да не обръща внимание на вонята, и се върна към все още потрепващия труп на тревния лъв. Вдигна камъка и с всички сили го стовари върху черепа на тревния лъв.
Хрипливите болезнени звуци спряха.
Тя вдигна поглед и видя Бърнард с лък в ръце да изплува иззад дърветата и рязко да задържа коня си. Той се взря в нея за няколко мига. След това пъхна лъка обратно в калъфа му на седлото и отново подкара коня напред. Собственият й кон беше продължил да следва коня на Бърнард.
Тя тръгна да го посрещне и да се измъкне от тази воня.
Той й подаде манерка с вода. Тя изплакна устата си и изплю, за да се избави от неприятния вкус, след което отпи голяма глътка.
Той погледна сериозно и внимателно тревния лъв.
— Отличен изстрел.
От неговата уста не прозвуча като празен коментар.
— Благодаря — отговори тя.
Бърнард цъкна с уста, привиквайки коня й, и той послушно се приближи към протегнатата му ръка. Хвана поводите и ги подаде на Амара.
— По-добре да се махаме оттук. Там, където има един разузнавач, може да има и други.
— Бърнард — каза тя, гледайки трупа. — Не искам да свърша така. Не искам да ме използват срещу собствените ми хора. Предпочитам да умра.
Тя се обърна към него.
— Ако се стигне до това, искам лично ти да ме довършиш.
— Това няма да се случи — каза Бърнард.
— Но ако все пак…
Погледът му стана суров.
— Това няма да се случи — каза той с твърда увереност и почти хвърли поводите в гърдите й. — Никакви компромиси, графиньо. За никого. Включително и за ворда.
Глава 14
— Изкуството на дипломацията е изкуството на компромиса — каза лейди Плацида спокойно, когато въздушният паланкин започна своето спускане към Защитната стена. — Ключът тук е намирането на компромис, който да задоволи всички участници.
— Това предполага, че всички участващи са готови да правят компромиси — парира Исана. — Ледените воюват с Алера от векове. Не мога да си представя, че лордове Антилус или Фригия биха били особено склонни към любезности след толкова поколения битки със северните племена.
Ария въздъхна.
— Аз не предполагам. Надявах се, че не си го осъзнала. Помислих си, че е възможно твоето позитивно отношение да извади всички от равновесие толкова много, че да ти позволи да постигнеш нещо.
Исана леко се усмихна.
— Какво можеш да ми кажеш за Рокус Антилус?
— Той е страхотен боец, може би най-опитният тактик в Алера, почти сигурно най-опитният призовател на земя за изграждане на защитни стени в цялата Империя. Той победи в известната битка срещу…
Исана поклати глава и се намръщи. Усещайки, че въздухът е станал значително по-студен, тя се уви по-плътно в плаща си.
— Не това имах предвид — каза тя меко. — Не това трябва да знам. Разкажи ми за самия него.
Ария затвори за секунда очи и виновно поклати глава.
— Разбира се. Извинявай, през по-голямата част от пътуването разсъждавах от военна гледна точка. Как да осигуря постоянна доставка на храна и припаси на моя съпруг и неговите хора, и всякакви неща от подобен род.
— Напълно разбираемо — меко каза Исана. — И така, що за човек е Рокус?
Ария сложи ръце в скута си и за минута намръщено се загледа през прозореца.
— Избухлив — каза тя накрая. — Не мисля, че изобщо някога съм срещала човек, по-необуздан от Рокус. Мисля, че отчасти това прави призоваването му толкова силно. Той страстно вярва в това, което прави. Или прави нещо само защото вярва в него особено страстно. Предполагам, че зависи от гледната точка.