Фурията на принцепса

Разбира се, трябва да си луд или отчаян, за да застанеш на пътя на бягащ тревен лъв със среден по големина ловен лък — и доста слаб срещу взет от ворд тревен лъв. Амара предположи, че отговаря на поне една от тези дефиниции, макар да не се замисли на коя точно. Ускори и светкавично стигна до поляната, където се приземи на тревата.

Имаше съвсем малко време. Тя извади от колчана две стрели, заби едната в земята близо до крака си, а другата постави на тетивата. След това си пое дълбоко дъх, за да се успокои, вдигна лъка и разузнавачът на ворда изскочи от храста.

Тя призова Сирус, за да заеме бързина от фурията, и времето сякаш се забави, давайки й векове и векове да насочи стрелата.

Взетият лъв бягаше с увиснал полуизгнил език. Ушите му, които обикновено щяха да стоят твърди и изправени, висяха и се развяваха като изсъхнали листа от маруля. По зъбите му имаше израснал някакъв зеленикав мухъл или лишей. Веднага щом влетя на поляната, получи внезапен удар в рамото и ситен дъжд трески избухна във въздуха, разкъсвайки бездушната плът без никакъв ефект.

Амара пусна стрелата. Тя елегантно прелетя четиридесетте ярда между нея и тревния лъв, удари в черепа над челото му, плъзна се по здравата кост и се заби в средата на мощните му прегърбени плешки.

Вордският разузнавач не трепна.

Амара грабна другата стрела.

Буци земя хвърчаха изпод лапите на лъва, изхвърляни от грубата сила на краката му. Амара се опита да не мисли какво ще се случи, когато четиристотин фунта гниещо месо и твърди кости я ударят като таран, ако звярът стигне до нея.

Тя сложи стрелата на тетивата, докато ята птици, уплашени от бягащия лъв, излетяха от тревата в забавена паника, с разрошени пера, размахани крила и стъклени очи.

Тя се отпусна на едно коляно, изпъна тетивата до откат и задържа така, като наблюдаваше всеки скок на взетия лъв и проследяваше движението на тялото му, чакайки най-подходящия момент.

Двадесет ярда. Петнайсет. Десет.

Когато той беше на десет фута от нея, тя пусна стрелата и се хвърли настрани, падайки на хълбок.

Стрелата влетя право в отворената уста на лъва и широкият й връх се заби в гърлото му.

Предните крайници на лъва внезапно се подкосиха, муцуната му рязко се отпусна и челюстите му се врязаха в земята, изоравайки плитка бразда, когато инерцията го придвижи напред. Гръбнакът му се изви, задните крайници се замятаха във всички посоки, след което той рухна на земята, при което Амара трябваше бързо да свие колене към гърдите си, за да не бъдат смазани краката й от тежестта на падналия звяр. От удара вътрешностите на тревния лъв се разкъсаха и облак отровни газове я обгърна. Стомахът й се сгърчи от отвращение и тя изпълзя по-далече, преди да е повърнала.