Призована от сенките
- Автор: Ченс Карен
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Призована от сенките». Краткое содержание книги:
— Не знам. Някои от тях със сигурност се държаха като такива. Във всеки случай Казанова крещеше като луд, когато си тръгвах и изпрати няколко доклада до МАГИЯ, за да се оплаче. Но това са трудни времена, Каси. Тони е собственик на мястото, а той е известен като съюзник на Распутин, с когото момчетата от Кръга и от Сената си обявиха война преди седмица. Не знам какви са правилата по време на война, а всъщност не мисля, че и Казанова знае. Точно сега, той играе на сигурно. За да не заподозре някой, че ти е помогнал, той се преструва, че си се появила и си започнала да рушиш мястото, защото си ядосана на Тони. Маговете използваха извинението, че искат да се уверят, че не си все още в казиното и започнаха да претърсват.
— Чудесно. Значи сега съм някакъв побъркан, който обикаля и чупи наоколо.
— Не, сега си някакъв побъркан, който обикаля и убива хора наоколо.
— Какво?
— Да. Няколко мага се появиха току-що и казаха, че си убиец. Не узнах детайлите, но струва ми се, че ставаше въпрос за двамата мага, които бяха убити.
Почувствах се зле.
— Кажи ми, че Греите не са…
— Не са. Те изтърбушиха мястото, но изглежда маговете са били убити от хората на Миранда. Няколко от по-силните гаргойли изостанаха, за да спечелят време на другите да се измъкнат и маговете започнаха да ги избиват. Тогава останалите обезумяха и voila. Двама мъртви мага.
— Но гаргойлите са действали при самоотбрана!
— Би могло да се измъкнат, като предявят такива претенции, но на първо място те изобщо не би трябвало да са тук. Казанова измъкна останалите от хората на Миранда и ги скри някъде, а сега обвинява Тони, че е довел незаконна работна ръка зад гърба му. Той се справя доста добре със спасяването на задника си, но оставя твоя да виси във въздуха.
Отстъпих към леглото, чувствайки се вцепенена. Това не беше истина. Трябва да беше някакъв кошмар, в който съм попаднала и ще се събудя всеки момент.
— Ако Кръгът знае, че гаргойлите са убили техните хора, защо обвиняват мен?
— Не знам. — Били погледна озадачено. — Видях телата — целите бяха покрити със следи от зъби и нокти. Предполагам, че това е дало извинение на Кръга, да те заклеймят като опасен луд.
— По дяволите!
— Да, това обобщава всичко. Та, както казах — изтощен съм. Мразя да се мъча.
— Откога?
— Много смешно, Каси. Изразходвах половината ден, за да получиш информация от най-високо качество и…
Бях прекалено уморена, за да премина през обичайната ни програма.
— Хубаво. Може да изтеглиш енергия, но после се връщаш в Данте. Трябва да предадеш съобщение на Казанова.
— Той, може би, няма да е способен да ме чуе — възрази Били — Някои демони не могат, поне не и в човешко тяло.
— Тогава ще трябва да си изобретателен. — Като се има предвид как реагира Казанова на присъствието на Били по-рано, можех да се обзаложа, че ще го чуе просто перфектно. Но дори и да не го чуеше, не смятах да оставя Били да се измъкне от това. Казанова трябваше да отнесе капаните, които му бях пратила, някъде на безопасно място. Иначе с тези магове, обикалящи из цялото място, със сигурност щяха да ги намерят и се съмнявам, че щеше да успее да ги излъже и да се измъкне от това. Дори и да го направеше, то щеше да е, като обвини мен за всичко и по този начин да даде на Кръга повод да забие още един пирон в ковчега ми. Да не споменавам страхотното оръжие, на което разчитах и беше в тези кутии. Въздъхнах. Изглежда е трябвало да ги задържа, въпреки всичко.
Били тръгна, след вземането на, струва ми се, прекомерно много енергия и се настаних за толкова необходимата ми дрямка. Това, което получих в замяна бе дезориентацията, която предхождаше момента на скок във времето. Опитах се да извикам, за да предупредя Мак, че се готвя да предприема малко пътуване, но мракът протегна ръка и ме сграбчи.
Седма глава
Коленете ми опознаха още един твърд под, този път мраморен, и главата ми удари нещо с доловим звук. Едно зелено петно се разлюля пред лицето ми и аз бавно го фокусирах. Оказа се, ваза от порфир, която беше по-висока от мен, с дяволски изглеждащи Gorgon-head ръкохватки. Първо просто се проснах под нея, взирайки се в грозните лица, докато главата и коленете ми се съревноваваха за титлата на най-наранен анатомичен район. Но мраморът беше студен срещу голите ми крака, а и не смятах, че да лежиш близо до входа беше разумно. Седнах, използвайки пиедесталите на вазата за упора, и за пръв път огледах наоколо.